29-годишният Васил Морфов избра да гледа месодайни крави в царевското село Бродилово, след като се дипломира като маркетингов мениджър в Лондон, пише Флагман.бг.
„Нямам никакво образование в сферата на селското стопанство. Нито бях карал трактор, нито животни бях гледал, но когато човек има желание, нещата се получават. Маркетингът ми помага ежедневно, но селската работа си е селска работа – с или без маркетинг”, шегува се Васил Морфов.
В края на 2012 г. той се прибира у дома с ясна цел – да започне да развива семейната ферма. „Първоначално смятахме да е зърнопроизводство, опитахме 2 години, след което минахме изцяло на био сертифицирани пасища и говедовъдство”, споделя Васил.
В неговата ферма, която е био сертифицирана от 2,5 години, се отглеждат 120 крави, основно от порода „Херефорд” и техни кръстоски. Животните са изключително на пасищен принцип.
Бургаска област е слабо развит животновъден район, но нещата вървят напред, смята говедовъдът. Годината за бранша, според Морфов, е добра. „От няколко години се забелязва голям ръст на животните в България. С добри темпове се развива браншът с оглед на това, че месодайното говедовъдство се разпространява у нас от скоро”, коментира той.
Фермата на Васил е една от най-добре развитите в региона и много пъти е давана за пример.
Той не отрича, че браншът има проблеми, тъй като субсидията на глава е 155 лева за всяко животно над 30-ото, което е 3 пъти по-малко от парите за една млечна крава. „Това е борба, която не успяваме да спечелим, тъй като тези пари не са достатъчни за доброто отглеждане на животните. Ако искаме месодайното говедовъдство да продължава да се развива, трябва да заложим повече пари”, каза Васил Морфов.
Друг проблем, по думите му, е забраната за продажба на всякакви продукти, съдържащи свинско месо. „В много от преработените телешки продукти се добавя свинско за по-добро качество. В момента такова месо е забранено от БАБХ да се продава на всякакви фермерски пазари и това много ни затруднява, тъй като продаваме цялата си продукция към крайни клиенти”, каза говедовъдът.
Той е категоричен, че елементът „био” също усложнява нещата, но ако стопанството е наредено правилно, не чак толкова. „Не ни е толкова сложно да гледаме животните „био”, но те дават по-малък прираст, месото им е с по-добри качества, но все пак по-малко и за да сме рентабилни, нашата цена трябва да е по-висока”, коментира той.
Цената на био телешкото варира между 12 и 30 лева в зависимост от разфасовката и месото, което иска потребителят. В сравнение с вносното био месо, тези цени са по-ниски, въпреки че продуктът е по-добър. Разликата с конвенционалното телешко и био месото е малка. В момента доста се качи и цената на свинското и разликата с телешкото е двойна.
Източник: Бгновини