„Звъните, защото искате да ми кажете нещо много радостно ли? За да ми направите деня светъл и хубав ли? Дайте ми малко време да събера сили, защото преди 6 минути ми казаха, че и Стояна си е тръгнала“.
Така започна разговора ни с голямата актриса Татяна Лолова по повод на смъртта на нейната колежка и приятелка великата Стоянка Мутафова, която миналата нощ след продължително боледуване потегли към „небесния театър“, където без съмнение ще бъде отново една от най-ярките звезди. Само преди дни земният свят напусна и Стефан Данаилов, друг знаков актьор от съзвездието на родните театър и кино.
„За мен тя ще е жива, докато дишам. Защото съм започнала на 22 години с нея, когато основахме Сатиричния театър. Преди това я познавах като актриса от Народния театър. Тя е най-жизненият човек, обичащ живота, щура, интелигентна…
Не можем да сме вечни, но тя ще живее, докато има хора, които да я помнят, независимо дали я познават лично, или от от екрана, ако щете дори от вашите рубрики, които умеят да поддържат и ценят паметта.
Тя винаги играеше шантавела, но всъщност бе много интелигентна, завършила е Класическа филология и може да не го показваше в образите на сцената, но когато бяхме в гримьорната, нейното класно образование впечатляваше всички. Хората я знаят като грубовата щурачка, хитра и находчива, каквито бяха героините й, но при нея имаше една друга, огромна дълбочина. Свиреше на пиано, познаваше световната класика.
Питате ме каква е рецептата десетилетия наред да ни обичат повечето българи. Това се дължи на факта, че много обичаме професията си, обичаме да сме заедно и да работим като екип и го правехме не само на сцената, а и в живият живот бяхме приятели и си помагахме. Ние играем не сами за себе си, а за публиката, която обичаме безрезервно. И тя ни връща обичта.“
Източник: Petel