По времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цяла институция. На площ от 19 000 кв. м той беше най-големият на Балканите и събираше цели 120 магазина в един.
Затова и хора от цялата страна идваха в София, за да си купят модерни дрехи, да облекат детето за абитуриентския бал, да се снабдят с така дефицитните телевизор или пералня.
Няма да забравя какви големи опашки ставаха, като пуснаха телевизорите „София-81“, които за времето си бяха чудо на техниката, символ на престиж за всеки образцов дом. Та тогава се правеха списъци, даваха се номерца и чакаш, докато ти дойде редът.
По време на соца си купувахме салами, а трайността им беше едва три дниПрез 80-те години колбасарската индустрия у нас достигнала своя апогей. Необходимостта от нови проду…May 7 2019vijti.com
Плануваните бройки все не достигаха. Беше пълно с руски телевизори, но нашите бяха много по-хубави. За перални и хладилници също имаше голям дефицит. Всичко ставаше със записвания и най-вече с дебели връзки.
Във всеки дом обаче имаше хладилник, телевизор и пералня. Тогава вървеше приказката за трите ключа. За това, че всеки българин имал ключ за кола, вила и апартамент, което си беше абсолютна лъжа.
Нашето семейство нямаше нито вила, нито кола, така и не успяхме да спестим пари с учителските си заплати за такива екстри. Имахме само един апартамент, който изплащахме повече от 20 години.
При социализма уж всички бяха равни, ама някои бяха по-равни. Публична тайна беше, че на третия етаж на ЦУМ имаше стая за ВИП персони и дипломати със специално зареждане, за която обикновените граждани не знаеха.
Никой простосмъртен нямаше право да влиза и да пазарува там.
Е, в тази вълшебна стая имаше и от пиле мляко – стоки, където никъде другаде ги нямаше тогава. Но като цяло, ЦУМ беше най-добре зареденият магазин в цялата страна с голямо разнообразие от стоки, за да изглежда добре в очите на чужденците най-вече. Обаче към края на 80-те и там започна да се усеща остро дефицитът.
А продавачките в ЦУМ-а се изживяваха като богопомазани и един вид началници на клиентите. Често се държаха грубо и с презрение, тъй като всеки искаше да се домогне до връзките им, за да се уреди с някоя стока.
Източник: Ретро
Спомени от соца: Най-мразя носталгично да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато социализмът приключиВ соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си ща…May 4 2019vijti.com