По-малко от месец след като комунистите с помощта на Червената армия завземат властта на 9 септември 1944 г., те поставят началото на “правилното възпитание” на децата и младежите.
На 2 ноември с решение №7, т.16, Политбюро на ЦК на БКП възлага на РМС, като неин първи помощник и резерв, да изгради детско-юношеска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. (Работническо-младежкият съюз – РМС, е предшественикът на ДСНМ и ДКМС – б.а.)
Учениците от първи до трети клас влизат в организацията “Чавдар” и се наричат чавдарчета, а от четвърти до седми клас – в пионерска организация “Септемврийче” и се наричат септемврийчета.
Спомени от соца: Как се спасихме от режима на водатаОт малко градче през миналия век Трявна се превърна в голям индустриален град. Построени бяха няколк…Sep 4 2019vijti.com
В началните училища в цялата страна са създадени чавдарски чети, в които членуват децата на възраст от 7 до 10 години. Организацията е наречена на Чавдар войвода, който според стихотворението на Христо Ботев “Хайдути” е “крило за клети сиромаси”. Основната ѝ цел е “възпитание на децата в дух на патриотизъм и вярност към идеалите на комунизма, БКП и СССР”.
“Чавдар” е името и на партизанската бригада, за която отговаря Тодор Живков като пълномощник на Окръжния комитет на БКП. Командир на бригадата е ген. Добри Джуров, дългогодишен министър на отбраната. Но те тогава са някъде в низините на партийнта йерархия и едва ли тогава е имало пророк, който да предвиди неудържимия възход на Т.Ж., който по-късно да оцени гениалната му идея за името на чавдарчетата и на пионерите.
Малко след началото на учебната година на всеки първокласник се връзва синя връзка, която той е длъжен да носи постоянно. Това става в тържествена обстановка в присъствието на родителите и при възможност пред паметник на борец (борци) срещу турското робство.
Освен синята връзка първолаците получават още няколко “атрибута” за патриотичното и идейното им възпитание. Значка с жълто лъвче с факел на зелен фон и надпис “Чавдарче”. Значката се поставя на връхната дреха и задължително се носи на празници и тържествени церемонии, а в делничните дни – по желание.
Бяло калпаче със зелено дъно и жълто лъвче отпред.
Подобни калпаци са носили българските опълченци. Калпачето се носи само на празници и тържества.
Зелено знаме с извезан златен лъв, надпис “Чета Чавдар” и жълти ресни. То е изработено по подобие на знамената на хайдутите. Знамето се съхранява в училището и се изнася само на празници и тържествени церемонии.
В по-късни години е издадена специална книжка за чавдарчето. В нея освен патриотични и партийни стихотворения има и няколко правила за поведение, които те трябва безпрекословно да спазват.
Книжката започва с два стиха от “Към партията” на Христо Радевски:
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
И след това е “Аз съм българче” на Иван Вазов.
Аз съм българче. Обичам
наш’те планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене.
Значи първо трябва да обичаш Партията и след това да се гордееш, че си българин. Ето ги и правилата на поведение:
– Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
Малките чавдарчета
са добри другарчета
– Чавдарчето е примерно в къщи и в клас. То помни: “Пионер ще стана аз!”.
– Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
– Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
– Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.
И след като изкара стажа си като чавдарче, детето става пионер. Организацията е наречена “Септемврийче” в чест на историческите събития, случили се все през септември – Войнишкото въстание от 1918 г., антифашисткото въстание от 1923 г. и освобождението от монархофашизма в 1944 г.
Със създаването на организация “Септемврийче” е натоварен Данчо Димитров, партизанин в отряд “Гаврил Генов”. След това става секретар на ЦК на БКП, министър на транспорта, посланик на България в ГДР, първи заместник-председател на Президиума на Народното събрание, депутат пет мандата.
След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска на името на “вожда и учителя на българския народ”. На погребението му септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: “Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровски жар”.
Преименуването става през февруари 1951 г., когато вторият конгрес на ДСНМ решава септемврийчетата да се наричат пионери, а организацията – Димитровска пионерска организация (ДПО) “Септемврийче”.
Пионер означава пръв, първооткривател Пионерската организация е разделена на отряди и дружини, начело с отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган се нарича Републикански пионерски сбор.
Знамето на пионерите е червено “като кръвта на бойците, паднали за народна свобода”, символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към родината. Всеки пионерски отряд и дружина имат свои знамена, съхранявани в пионерската стая, каквато задължително има всяко училище в страната. Флаговете се изнасят само на официални и национални празници.
Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Триъгълното парче плат е “част от пионерското знаме, а трите ѝ връха символизираха единството на комунисти, комсомолци и пионери”. Същото значение има и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.
ДПО “Септемврийче” има свой устав и своеобразен морален кодекс, който се казва “Правила на Димитровския пионер”. Всъщност всички (почти) атрибути, знаци, символи и дори името “пионер”, са взети от западните скаутски организации и натоварени с комунистическа идеология. Пионерската организация е създадена за пръв път в СССР като антипод на скаутските дружини, основани две десетилетия преди това от император Николай Втори и възпитаващи руските деца във вярност на Бога, Царя и Отечеството.
Всяка власт винаги е искала да държи под контрол младите хора, “подрастващите поколения” и благовидният начин за това е именно създаването на различни организации. В този смисъл и БКП не измисля топлата вода.
А и официалните задачи на пионерското движение са доста благородни – да възпитава децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие, другарство и др. По-дълбоката цел на Партията с главно “П” обаче е да изкове верни воини на комунизма, готови без никакви колебания да изпълняват нейните заповеди и безропотно да живеят в тоталитарната държава. Неслучайно клетвата, която седмокласниците, произнасят при влизането си в ДПО “Септемврийче”, звучеше така:
“Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България.”
За да осъществи целите си, държавата изграждаше стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Духовната семинария в София беше превърната в Централният пионерски дворец.
Към 1967 година членовете на ДПО “Септемврийче” наброяват приблизително 700 000 души.
През 1990 г. организацията се саморазпуска.
Източник: 24 часа
Спомени от соца: Помним дефицита и опашките, но бяхме грамотни и имаше работа за всичкиПренаписването на учебниците за 10. клас по история, освен чисто комичния ефект, поставя и много въп…Sep 1 2019vijti.com