Психолозите казват, че страхът от смъртта живее във всеки един от нас, дори и да не го осъзнаваме. И, честно да си кажем, наистина има от какво да се страхува човек в момента, когато умира и няколко часа по-късно, уточняват те.
Покойникът съзнава, че е умрял, заявиха американски учени след дългогодишни наблюдения. Оказало се, че дори и след спирането на сърцето, хората се намират в съзнание и усещат света около тях. Те могат да чуват и виждат другите, но тялото тялото вече не им се подчинява.
Работата е в това, че в преобладаващото мнозинство от случаите лекарите засичат времето на смъртта в момента, в който сърцето спира. От този момент кръвта спира да постъпва в мозъка и работата му започва да се забавя. Забавя се, но не спира. Смъртта на невроните може да отнеме няколко часа след смъртта на сърцето. И през цялото това време мозъчната кора бавно, но ще работи. А човекът ще чувства.
С това се обяснява и фактът, че след клинична смърт почти 50% от хората могат да разкажат за преживяванията си, а някои – дори да преразказват разговорите на лекарите. Някои пациенти съобщават, че сякаш са паднали в капана на собственото си тяло: разбирали са всичко, което става около тях, но не са можели дори да си помръднат пръста.
Какво точно усещат умиращите? За да разберете това, помагат отново разказите на пациенти за клинична смърт. Така учените успяват да обобщят 7 основни сценария на предсмъртните усещания:
1. Страх
2. Изображения на животни или растения
3. Ярка светлина 4. Насилие и преследване
5. Чувство за дежавю
6. Изображения на членове на семейството
7. Спомени за истинските събития, случили се около умиращия
Емоциите на пациента в последните мигове от живота му варират от страховитото до приятното. Някои съобщават, че са „били дърпани дълбоко под вода“ или осъдени на изгаряне, други – за усещане на мир и спокойствие. Някои видели лъвове и тигри, докато други „се къпели в лъчите на ярка светлина“. Някои от пациентите са се срещнали с починали свои роднини, а други чувствали, че се отделят от собствените си тела
Учените смятат, че формата на халюцинации зависи от житейския опит и убежденията. Така например, индийците виждали Кришна, а американците – Исус Христос.
Боли ли наистина смъртта?
Австралийски експерти твърдят, че болезнената смърт е много рядко явление. Много по-често хората преди смъртта си се оплакват от умора, безсъние и проблеми с дишането. Те също така отбелязват, че тези симптоми стават все по-слаби и по-слаби при приближаването на смъртта.
А учени от САЩ казват, че умиращите хора се страхуват от смъртта много по-малко от живите и здравите. Авторите са изследвали блоговете на неизлечимо болни пациенти. Оказа се, че думите „щастие“ и „любов“ се срещат в тях много по-често от думите „страх“, „ужас“, „тревога“.
Подобни резултати са получени и при изучаването на последните думи на осъдени на смърт. Те са били сравнени с думите на хора, които били помолени да си представят, че са обречени на смърт. Оказало се, че думите на истинските затворници са много по-малко негативни от тези на хора, които не са били заплашени от смърт в близко бъдеще.
И двата експеримента показват, че умиращите хора по-често мислят за смисъла на живота, религията и семейството, а не за самата смърт.
Източник:zdrave.to.