Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.
В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.
И ето – ти си тръгна… Защо така набързо?
Навреме ли?… За майките изобщо няма възраст…
Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!
Парите за ковчега в найлонова торбичка…
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави…
С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.
Недялкo Йорданов
Източник: nedialko