Докато събирал дърва в гората, един човек дочул жално скимтене от храсталака. Надникнал и видял едно малко мече заплетено в клоните. Добър човек бил дърварят, освободил мечето, а майка му за благодарност му дала цяла торба круши и голямо гърне с мед от диви пчели. Така човекът и мечката станали добри приятели. Тя го гощавала в хралупата си, а той я канел вкъщи.
Веднъж, както с седели и разговаряли, човекът рекъл:Скритата истина за Спартак – синът на Родопите: Сякаш „историческо цунами” отнема нашата историяРодните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена за този героичен тракие…Mar 26 2019vijti.com
– Ех, мецо! Всичко ти е хубаво, само дето дъхът ти много лошо мирише.
Свило се мечешкото сърце. Извила глава мечката настрани и видяла братвата зад вратата.
– Вземи тази брадва, приятелю и ме удари по челото!
– Какво говориш? – ахнал човекът. – Аз съм ти приятел!
Не мога да те ударя.
– Удари ме, щом ти казвам! – настояла мечката.
Човекът отказвал, но мечката толкова настоявала, че накрая се съгласил. Вдигнал брадвата и я ударил по челото. Мечката изревала от болка и побягнала в гората.
Минало лятото, после есента, дошла зимата. Дърварят все ходел в гората, но дълго не срещал мечката. Един ден, тъкмо кастрел клоните на едно изсъхнало дърво и от другия край на поляната се задала мечката. Познали се и се зарадвали на срещата.
– Добра среща мецано – поздравил човекът. – Ще бъдем ли пак другари, както по-рано?
– От теб зависи – отвърнала му мечката. Разтворила козината на челото си и показала удареното място.
– Ех, приятелко, то дори не се познава, че е имало рана! – зарадвал се човекът.
– Виждаш ли? Раната заздравя и я забравих, но лошата дума, дето ми каза, още не мога да забравя.Една много поучителна история: Не знам какво е мизерия, глад и безпаричие, но знам какво е ужасяваща болка да раздира душата тиКазват, че този свят се управлява от парите. В днешно време, ако си материално задоволен, можеш да с…Mar 25 2019vijti.com