Ние горим като крушки. Оставяме по една. Една сестра и един лекар се грижат за 50 човека. Това е пълен абсурд. Всички сме докарани като онази акушера, която посегна на бебе. Тя караше нонстоп денонощни дежурства. На края на смяната сме със сърцебиене. Ние не се храним не ходим до тоалетната. Тръгваме си късно, за да помогнем на следващата смяна, който е една. Прибираш се и вече не ти се яде от изтощение. За мен е свръх цинизъм това, което се говори по телевизиите.
Сестрите се купуват от железарски магазин кукички, за да има къде да си слагат системите. Нямаме стойки, нямаме респиратори, нямаме бельо, което да сменяме. Как може да се обслужим с една маска и два чифта ръкавици. Ние нямаме хартия за ръце, няма с какво да си ги подсушаваме. Купуваме си маски, ръкавици.
При този риск, в който си носим заразите вкъщи, ние трябва да сме доволни и щастливи. И това докога? Всеки един от нас има праг на издържливост. Пациентите, виждайки одеялата с дупки, правят дарителски кампании. Започнаха сами да си изключват системите. Една сестра на осем стаи няма как да тича. Ти тичаш, но нямаш физическата възможност. Много ми е болно. Сега ни хвърлят 360 лева към заплатите.
Те дори не ни увеличават заплатите. Единици са болниците, които получават тези пари. И си мислят, че ще ни запушат устите. Чуваме само едно „бла, бла“ и нищо. Ние продължаваме да сме в същата тиня. Ние обиколихме институциите и никой не ни обърна внимание. Това е геноцид, не преувеличавам. Сега всички ще берем плодовете на това нещо.
Не си ли давате сметка, че един ден няма да има кой децата ни да обслужва? При първите случаи лекарите си даваха назначенията през вратите. Събират доброволци, на тях им дават 60 лева. Парадоксите са един след един.
Решението е тези горе да си мръднат задниците- защитена професия, вдигане на заплатите, категория труд и нощния труд. Ето това трябва да се промени. Който не вярва – да дойде. Храната в болницата е ужасна. Всеки ден е пилешка кълка със синкав цвят, мирише ужасно. Накрая стискаш очите и хапваш два залъка, за да не припаднеш. Една топла супа би свършила много по-добра работа. Толкова ли е трудно да дадеш една супа на тези, които ти спасяват живота?!
Веселина Ганчева показа вечерята си в болницата – мухлясало масло и парченце кашкавал. „Това е от всяка вечер от години. Може да се провери. Господа, срам ме е от Вас“.