Късметче на деня за 16 юли 2020 година
„ЗДРАВЕТО НЕ Е ВСИЧКО, НО БЕЗ ЗДРАВЕ ВСИЧКО Е НИЩО“
16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна). Остават 168 дни до края на годината.
На този ден
622 г. – Пророкът Мохамед се премества от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра и на ислямския календар.
1054 г. – В Константинопол завършват с неуспех преговорите с Рим, което се смята от историците за начало на Източно-западната схизма.
1643 г. – Холандският мореплавател Мартин Геритсон де Фриз открива остров Сахалин.
1661 г. – Пуснати са в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм.
1748 г. – Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на масата на телата и движението.
1782 г. – Състои се премиерата на операта Отвличане от сарая на Волфганг Амадеус Моцарт.
1790 г. – Конгресът на САЩ определя град Вашингтон, окръг Колумбия за постоянна столица.
1875 г. – Приета е нова конституция във Франция, с която се създава Камара на представителите – Сенат и се утвърждават изборите за президент.
1877 г. – Руско-турската война (1877 – 1878): Приключва Битката при Никопол с победа на руските сили над османските.
1901 г. – Основан е АФК Бароу в град Бароу ин Фърнс.
1920 г. – Антантата преустановява блокадата на Съветска Русия.
1920 г. – Основана е Аджарската автономна съветска социалистическа република.
1927 г. – Никарагуанската партизанска съпротива започва продължилата пет години война срещу американската окупация на Никарагуа.
1937 г. – Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер на смъртта Бухенвалд.
1942 г. – Холокост: Правителството на Вишистка Франция нарежда на френските полицаи да арестуват и затворят в концлагери над 30 000 евреи. През 1995 президентът Жак Ширак официално признава отговорността на френската полиция.
1945 г. – Проект Манхатън: Проведен е първият ядрен опит, с кодово име Тринити, при който САЩ успешно детонират плутониево ядрено оръжие на полигона до град Аламогордо в щата Ню Мексико.
1951 г. – Публикувана е повестта на Селинджър Спасителят в ръжта.
1961 г. – Открита е втората отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Помпей и Салерно.
1962 г. – Проведено е първото пробно предаване на цветен сигнал между Америка и Европа с помощта на изкуствен спътник.
1965 г. – Тържествено е открит 11,8-километровия тунел Монблан, който свързва Италия и Франция.
1969 г. – Програма Аполо: От Космически център Джон Ф. Кенеди е изстрелян американския космически кораб Аполо 11, чиято цел е изпращане на човек на Луната, за пръв път.
1979 г. – Иракския президент Ахмед Хасан ал Бакр подава оставка и на власт идва Саддам Хюсейн.
1982 г. – По време на масова церемония преподобният Муун венчава 4 хиляди непознаващи се двойки на Медисън Скуеър Гардън.
1990 г. – При земетресение във Филипините с магнитуд 7,7 по Скалата на Рихтер загиват над 2 хиляди души.
1990 г. – Открит е последният естествен спътник на Сатурн – Пан.
1993 г. – Пусната е Slackware, най-старата Linux дистрибуция.
1994 г. – Първите фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 навлизат в атмосферата на Юпитер.
1999 г. – В 11 ч. 41 мин. общата стойност на акциите на Бил Гейтс в Майкрософт достига 100 млд. долара.
2004 г. – Състои се премиерата на американски научнофантастичен филм „Аз, роботът“.
2004 г. – Oтваря врати Милениум Парк – първият и най-амбициозен архитектурен проект в Чикаго за 21 век.
Родени на този ден
1773 г. – Йозеф Юнгман, чешки филолог († 1847 г.)
1798 г. – Александър Горчаков, руски политик († 1883 г.)
1818 г. – Спиридон Палаузов, български историк († 1872 г.)
1858 г. – Йожен Изаи, белгийски цигулар († 1931 г.)
1868 г. – Христо Чернопеев, български революционер († 1915 г.)
1872 г. – Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател († 1928 г.)
1877 г. – Айви Лий, основател на връзките с обществеността († 1934 г.)
1877 г. – Васил Коларов, български политик, ръководител на БКП и Коминтерна († 1950 г.)
1883 г. – Франц Набъл, австрийски писател († 1974 г.)
1888 г. – Фриц Цернике, холандски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1966 г.)
1889 г. – Сава Чукалов, български писател, езиковед и преводач († 1971 г.)
1896 г. – Тригве Ли, норвежки политик († 1968 г.)
1900 г. – Филип Голиков, съветски маршал († 1980 г.)
1902 г. – Александър Лурия, руски психолог († 1977 г.)
1907 г. – Барбара Стануик, американска актриса († 1990 г.)
1911 г. – Джинджър Роджърс, американска актриса († 1995 г.)
1917 г. – Жорж Арно, френски писател († 1987 г.)
1926 г. – Ъруин Роуз, американски биолог, Нобелов лауреат през 2004 († 2015 г.)
1928 г. – Дико Фучеджиев, български писател († 2005 г.)
1928 г. – Робърт Шекли, американски писател († 2005 г.)
1929 г. – Дойно Дойнов, български историк († 2014 г.)
1937 г. – Петър Андасаров, български поет
1946 г. – Паша Христова, българска певица († 1971 г.)
1956 г. – Джери Дойл, американски политик
1959 г. – Зоран Йолевски, македонски политик
1961 г. – Паулус Хохгатерер, австрийски писател и психиатър
1961 г. – Георги Анастасов, български композитор
1963 г. – Сречко Катанец, словенски футболист и треньор
1964 г. – Ашот Анастасян, арменски шахматист
1967 г. – Уил Феръл, американски актьор
1968 г. – Георги Михалев, български плувец
1976 г. – Боби Лешли, американски кечист
1986 г. – Шалозе Удоджи, нигерийски футболист
1989 г. – Гарет Бейл, уелски футболист
1996 г. – Люк Хеммингс, китарист 5SOS