СЪЛЗА ЗА МУТАФОВА
На път сме да изтърбушим още една дума: „велик“.
Понеже я използват, както/за когото им скимне.
Преди това направиха на нищо друга дума – „легенда“.
Обаче при тази жена думата „велик“ ще се чувства съвсем уютно.
Едва след 70-тата си година Стоянка се примирява, че смъртта ще й се случи и на нея – и се замисля, дали нещо от духът/съзнанието й ще остане да витае някъде.
И все очаква покойният й съпруг Нейчо Попов да й се обади.
Той е последният мъж в живота й – а тя остава вдовица едва 50 годишна.
Знае, че нейното място никой не може да го заеме.
За този разговор /2012 година/ я представих като „Халата на смеха“.
„Точно такава съм – рече тя. – Хала“.
Никога не е искала да бъде сладка и миличка и още се чуди как е стигнала до това дередже, след като не умее да се врежда.
Има страхотен произход, а все я питали от кое село е.
„Самотният човек е пълен отвътре“ – казва Мутафова.
И още: „Не е задължително да си добър човек, за да станеш добър актьор.“
И на 90 години смяташе, че много е загубила като е станала артистка, а не археолог. „Артистът разкрива един човек, археологът – цели светове. Исках да разкривам светове“ – казва.
Продължаваше да е убедена, че повечето хора не са разбрали коя е.
Сега – Горе, в съвсем тесния кръг на Великите – този въпрос най-сетне ще отпадне.
Източник: Petel