Изолацията е тежка, но ние живеем така от години
Здравейте, казвам се Рени и искам евтаназия за себе си и за сина си.
Синът ми Стефан е диагностициран с множество заболявания: дълбоко забавяне в развитието, аутизъм, невропатия, захарен диабет, хипертония и дислексия. При раждането получи задушаване и 3 мозъчни отока. 50 дни беше между живота и смъртта. Когато се роди такова дете, лекарите първо ти предлагат да го оставиш на държавата. Подписваш декларация и си раждаш второ.
Аз обаче реших, че трябва да се боря за живота на Стефан. Направих всичко възможно, за да го доведа до едно нормално ниво за неговите увреждания. Всичко обаче се срина, когато той навърши 18 години, разви епилепсия. Объркване в лекарство за първия му тежък епилептичен припадък причини рязко и необратимо покачване на телесното тегло – синът ми качи 100 кг само за 2 месеца. В момента е на 30 години, а умственото му състояние е като на 2-годишно дете – засегнат е центърът на говора, говори бебешки и трудно.
Преди много години, когато той все още излизаше, усетих болката от уединението. Всички, с много редки изключения, буквално се плашеха. Стефан, милият, не разбираше какво причинява с плашещата си наглед снага и бебешкия си двугодишен акъл. Просто се ориентираше към бебета на същите години и искаше да си играе и да се закача. Майките скачаха да приберат отрочетата си, макар да го държах далече от пясъчника, който беше негова несбъдната мечта.
Постепенно се изолирахме, ходехме там, където никой не идваше. После той рязко престана да излиза след едно земетресение.
Социалната изолация, през която преминаваме в момента, е трудна за всички. Но това са едва два месеца. Със Стефан живеем в социална изолация от години. Хората, които идват вкъщи, са малцина. Тези, които идват по принуда заради работата си, се страхуват и не ги виня.
Покрай стреса и аз получих 4 инсулта, единият от които е с мозъчен оток и се водя инвалид. Имах и мъж, но той каза, че не може да издържа, и го освободих от тежестта.
Знам, че позицията ми е доста крайна, но досега никой нищо не е направил за мен и за детето ми. Искам евтаназия, защото всеки месец ни се налага да живеем с по-малко от 600 лв. за двамата. Искам евтаназия, защото всеки ден той трябва да взема около 30 различни вида лекарства.
Искам евтаназия, защото не знам колко още ще съм на този свят, а детето ми няма да оцелее и ден без мен. Искам евтаназия, защото това е живот като на чумав, прокажен, и аз не знам как да го нарека. Евтаназията се полага на животните, за да ги отърве от мъките, но кой ще отърве нас от нашите мъки?
Рени Григорова / 168 часа