Една от звездите на емблематичния филм „Момчето си отива“ – актрисата Христина Русева, от 25 години живеела без ток, алармират нейни съседи от Сливен, узна HotArena.
Апартаментът на някогашната красавица бил в окаян вид, а таваните всеки момент щели да се срутят върху главата й. Входната й врата била изгнила и стояла денонощно отворена, тъй като Христина нямала пари да ремонтира бравата или да си купи катинар.
Макар вътре да нямало нито хубави мебели, нито скъпи бижута, пари или техника, било достатъчно някой да й изкара акъла, коментират нейни комшии. За хляб и мляко си изкарвала стотинки с просия. Сливналии разказват, че ежедневно можела да бъде видяна по центъра. Обичайно обаче била в шо-годе приличен вид – чиста и добре облечена. Не сядала по земята, а подпитвала с тих тон случайни минувачи дали могат да й услужат със стотинки, писа „Ретро“.
Актьорът Филип Трифонов: Дано не стана клошар, но натам съм се запътил„С пенсия от 170 лева как да живея! Евентуално със 190, ако ме хване индексацията. Дано не стана кло…Jan 15 2019vijti.com
Хората винаги се отзовавали, защото я познавали от години. Сериозна помощ обаче тя отказвала от всички. Не желаела нито да сигнализират социалните, нито да й носят дрехи, мебели и други вещи, нито да я настаняват в старчески дом или друга институция.
Преди време имало опити Христина да бъде пратена на лечение, но тя избягала. Основният й проблем, който я докарал до просешка тояга, бил алкохолът. Бивши нейни колеги разправят, че посегнала към чашката от любов и разочарование от театралните среди в морската столица. Психиката й не издържала и се върнала пак в Сливен. Никой не й подал ръка и дълго време тя била безработна. Въпреки че се славела като серт характер, загубила хъс и липсата на средства и работа още повече я тласнали към алкохола.
Историята на талантливата актриса е като за драматичен филм. Участва в „Момчето си отива“ през 1971 г., а след това по лични причини се връща в родния Сливен.
Играе малко в театъра там, а после отива във Варна. Във Варненския театър психиката й не издържа на конкуренцията и актрисата отново се връща в родния си град. Тогава идват политическите промени. „Явно никой не й е подал тогава ръка. Разбрах, че се молила да й дадат всякаква работа, за може да се изхранва, но след 1989 г. беше трудно време за всички нас в Сливен“, обяснява тъжната съдба на приятелката си Емилия Узунова. Според нея Хриси можела до мине за борбена жена и изобщо никой не очаквал, че ще я сполети съдбата, която й се случила. „Минаваше за серт жена, не се отказваше лесно. Дори се яви на кастинги за няколко филма, между които „На всеки километър“ за 13-а серия, а после игра учителката Минкова и в „Не си отивай“, спомня си още Емилия.
Липсата на средства и работа обаче съкрушили силния характер на Русева и я тласнали към алкохола. „Алкохолът не прощава, горкото Христинче, а толкова беше красива и усмихната. Много ми е мъчно за нея. Понякога й говоря, но тя едва ли ме разбира. Имаше периоди, в които я виждахме как си тръгва да спи с цигани за шише ракия, дрогираше се с разни неща, но нищо не можехме да направим. Тя изведнъж се превърна в жена, която не познавах“, споделя още Узунова.
Източник: Хотарена
Каква е била съдбата на любимата на Сюлейман – Хюрем СултанИcтopиятa нa глaвнaтa гepoиня нa извecтния тypcĸи cepиaл “Beлиĸoлeпният вeĸ” – иcтopиятa нa pycĸaтa …Dec 21 2018vijti.com