Здравеопазването по време на режима на бай Тошо имаше плюсове и минуси. След 10 ноември 1989 г., когато новоизлюпените демократи решиха, че подготвените ни лекари не са добри специалисти и затърсиха такива из Европа, във в. “Отечествен фронт”, който още излизаше, прочетох статия от известен немски специалист.
Той казваше, че здравеопазването ни е добре организирано, здравните услуги – на ниво. Че не е нужно друго, освен да се действа за по-добро заплащане на всички кадри, работещи в здравеопазването.
А какво беше то? През септември 1975 г. тежко заболя 76- годишната ми майка. Оказа се раково заболяване и стопяване на четвъртия прешлен на гръбначния стълб. Болките бяха неописуеми.
През следващите 8 месеца, докато лежеше вкъщи, всеки ден в 9 ч. и следобед в 16 ч. идваше линейка със сестра, която й слагаше болкоуспокояващ серум, а за 22 ч. ни даваха безплатно болкоуспокояващи капки. Цялото това лечение се извършваше безплатно.
През юни 1967 г. по покана на моята посестрима Зоя Матвеевна посетих за два месеца СССР, град Калининград. Преди да замина, паднах и ударих десния си крак. В Калининград болката ми се усили. Зоя ме заведе при лекар. Установиха тромбофлебит и ме оставиха в болницата в Октябрский район. Приеха ме в хирургическото отделение на Д-р Валентина Кленова. 18 дни бях на легло, а кракът ми – на специална поставка. В болничния лист, който тя ми даде, написа какво са извършили, какво още трябва да се направи, което да предам в България на нашите лекари.
За цялото това лечение не заплатих нито лев освен рублите, които дадох за красив букет от рози за Д-р Кленова. А за вниманието, с което бях обградена, мога да говоря с дни. И “строгая сестра Нина”, както я наричаха в болницата (защото беше винаги тъжна и смръщена, загубила всички близки във войната) ме обграждаше с голяма обич.
В България всяка година в продължение на три години ме викаха на проверка. На третата установиха, че тромбът е много добре калциран.
Елена Димитрова, Горна Оряховица
Източник: Соцбг