Поглеждайки назад, осъзнавам, че марковите аксесоари, скъпите тоалети, редовните ваканции в чужбина, личният ми шофьор и апартамент в центъра на столицата не си струваха пропилените години. Но по онова време вярвах, че съм ударила джакпота: богат любовник, който се стараеше да изпълнява и най-малките ми капризи. Ще си кажете: не живот, а истинска приказка. За съжаление няма да сте прави.
Как покорих столицата
Никога не съм разбирала момичетата, които мечтаят да свържат съдбата си с олигарси. Те са готови буквално на всичко, само да си легнат с мъжа, за който мечтаят. Аз не съм копняла за красив живот. Разбира се, исках стабилност и впечатляваща банкова сметка, но по някаква причина бях сигурна, че сама ще постигна всичко.
Ето така живея с моите роднини: Обмислям да си сменя телефона и завинаги да ги изхвърля от живота сиЗдравейте, искам и аз да разкажа моята история, както и да потърся съвет от хора, които имат моята с…Sep 8 2019vijti.com
След като завърших университета с червена диплома, реших, че не си струва да живея в моя роден град и е по-добре да се установя в столицата. Абсолютно не се страхувах да се преместя там, където всъщност никой не ме очакваше. Израснах в пълноценно и благополучно семейство, което винаги ме е подкрепяло. Родителите ми вярваха в мен, затова ме пуснаха спокойно в София. Тръгнах уверено към неизвестното, но реалността се оказа много по-сурова.
Скромният ми бюджет не беше достатъчен, за да си намеря апартамент чрез брокер. Тъй като средствата ми бяха ограничени, реших да си потърся някое добро момиче за съквартирантка, с цел да икономисам пари. За мой късмет успях. Първоначално аз и съседката ми живеехме доста спокойно: тя работеше като секретарка в голяма компания, а аз обикалях офисите, опитвайки се да си намеря работа. Много скоро разбрах, че това е безполезно начинание: конкуренцията беше голяма, докато аз притежавах диплома, но не и опит.
Въпреки обстоятелството, че парите ми се топяха като пролетен сняг, категорично отказах помощта на родителите си. Вече бях самостоятелна и трябваше сама да се боря с живота. Съквартирантката ми помогна няколко пъти да платя моята част от наема, но в един момент се измори от финансовите ми затруднения и ми препоръча да си намеря гадже, което да ме финансира. Думите й ме разсмяха. Как можех да си търся гадже, когато умът ми беше зает само с търсенето на работа, а не с любовни забавления? Когато обаче ми останаха единствено средства за храна, си помислих, че може би това не е чак толкова лоша идея. Една вечер със съквартирантката ми посетихме известен нощен клуб и там се запознах с Влади.
Мъжът на моите мечти
Когато за пръв път видях Влади, си казах, че изглежда като истински принц: малко над 30 години, стегната фигура, добре поддържан външен вид, луксозна кола, елитен апартамент в центъра, впечатляваща банкова сметка и един неуспешен брак зад гърба. Разводът му беше в моя полза – нямаше да тичам до ритуални зали, да пропилявам младостта си в създаване на домашен конфорт, който не влизаше в плановете ми. Основната ми цел беше да изградя кариера, но докато стигна до нея, трябваше някой да ме издържа. Следователна една неангажираща връзка напълно ме устройваше, още повече, че според мен Влади беше много достоен джентълмен. Цяла нощ двамата не се разделихме. Влади поръчваше блюдо след блюдо и разпитваше за подробности от личния ми живот.
Видимо се интересуваше от мен. Най-много ме впечатли фактът, че не се опита веднага да ме вкара в леглото си. На раздяла ми поиска телефонния номер, обещавайки, че скоро ще ми се обади. Не направи никакви опити да ме докосне или целуне. Галантно се сбогува и си тръгна. В онзи момент усетих как пърхат пеперуди в стомаха ми.
Мъжът на моите мечти се обади след два дни и веднага ми предложи да се преместя в друг апартамент, който той обеща да плаща, в замяна на нашите топли отношения. Не размишлявах дълго над предложението му, но преди да приема, го помолих, да ми намери нещо уютно в центъра на столицата: харесвах старите къщи с високи тавани и мазилка. Влади се съгласи и няколко дни по-късно с удоволствие разглеждах новото си гнездо.
Живот в златна клетка
Влади ми назначи личен шофьор, който освен, че ме водеше по бутици и фитнес салони (за любовника ми беше важно винаги да изглеждам отлично), плащаше сметките ми за комунални услуги, носеше ми хранителни стоки и решаваше други битови въпроси, ако такива възникнеха. Освен това моят любим ми даде кредитна карта, на която месечно превеждаше огромна сума пари, но ме предупреди, че мога да я използвам само при предварителна уговорка. Уговорихме се, че ще ме посещава 2-3 пъти седмично и щом дойде, аз трябва да съм готова за излизане. За моя радост Влади редовно ми подаряваше бижута, чанти и обувки от известни дизайнери. Всъщност по онова време всичко ми подхождаше. Единствено ми беше мъчно, че любовникът ми не позволява да работя, а така копнеех да изградя мечтаната кариера. На слабите ми опити да протестирам, той отговаряше, че иска да вижда до себе си усмихнато сладко момиче, а не уморена държанка с вкисната физиономия. След като претеглих плюсовете и минусите, реших да живея по неговите правила.
Първите месеци, когато се наслаждавах на новото си положение в обществото, най-накрая можех да оценя красотата на столицата и да посетя места, които, ако нямах богат любовник, никога не бих видяла. Сутрин се събуждах в София, а вечер заспивах в Италия. В началото всичко ме забавляваше, защото не съм изживявала нещо подобно, затова се стараех да запомня тези щастливи моменти. Проблемите започнаха по-късно.
За съжаление се оказа, че Влади е много педантичен и ревнив мъж. Не ме интересуваха подробностите за развода му, но от него знаех, че бившата му съпруга го е разочаровала. Затова сега той контролираше всяка моя стъпка и специално ми назначи шофьор, за да знае къде съм и какво правя.
И ако в началото мислех, че е смешно, то скоро това положение започна да ме напряга. Не можех да изляза без негово позволение, нито да вечерям с приятелки, ако предварително не съм искала одобрението му. За Влади бях само красива картина, която трябваше да мълчи и да се усмихва очарователно. Струваше ми се, че той ме възприема като придружителка и нищо повече. Сякаш демонстрираше пред другите, че може да си позволи да „инвестира“ в момиче, купувайки й луксозни бижута и скъпи тоалети. Някой може би ще каже, че съм корумпирана и съм взела твърде много пари? Но това не е така. Спях само с един мъж и то защото по това време наистина изпитвах симпатия към него.
Всеки ден ставаше все по-трудно с Влади. Отдавна спрях да използвам картата, защото не исках постоянно да ме разпитва „защо, къде и с кого.“ Връзката ни продължи около пет години. През последните месеци реших, че трябва да прекратя тези болезнени взаимоотношения и сама да уредя живота си. Но как можех да му кажа? Жесток бизнесмен, любовникът ми не беше по-различен в обикновеното ежедневие.
В опит да си върна свободата
Веднъж намекнах, че бих искала да го зарадвам и му предложих да направим тройка. Но с едно условие – трябва да е млада и възпитана, а не разглезена лигла. Влади обеща да си помисли и след известно време посетихме клуб, който предлагаше подобни услуги.
Любовникът ми позволи сама да избера кандидатката за тройка, казвайки, че вече добре познавам вкусовете му. Половин час по-късно открих подходящото момиче. Тя стоеше скромно в ъгъла, отпивайки евтина напитка. Когато скришом я огледах и забелязах, че тоалетът и аксесоарите й също не са луксозни, реших да действам. Бях сигурна, че планът ми ще успее.
Ще прескоча подробностите, само ще кажа, че сутринта, докато тихо затварях вратата зад гърба си, Влади и новата му любовница все още спяха. Не взех почти нищо със себе си – единствено това, с което дойдох. След като се измъкнах от къщата, вече знаех, че Влади и онази особа, ще съумеят да се разберат. Ненапразно прекарах толкова време с него, изучавайки вкусовете и навиците му. Самата аз съм твърдо решена да продължа да градя живота си самостоятелно, избягвайки връзките с паталогично ревниви мъже.
Източник: Лична драма
Тази история е доказателство, че никога не трябва да се отказваме от любовтаС приятеля ми Марин живеехме заедно от пет години, но официално нямахме брак. За мен най-важни бяха …Sep 8 2019vijti.com