Постъпих зле с човека, който ме е родил. Никога няма да си простя, че навремето не се погрижих за старата си майчица. Тя завърши живота си в старчески дом, докато аз си гледах кефа в Испания. Намерих си и любовник, който ми осигури сладък живот и развлечения. В началото й изпращах по някой лев, но след това напълно я забравих. Когато ми съобщиха, че е починала, се върнах за погребението й. Майка ми се беше стопила от болестта, в ковчега сякаш лежеше дете. За миг сърцето ми се сви от болка. Как стана така, че я зарязах? В Испания имах куче, което глезех с лакомства и играчки, а да постъпя толкова зле с родната си майка! С какво беше съгрешила пред Господ, чии грехове изкупваше?
Преди да замина на гурбет, живеехме в общинско жилище. Когато останала сама, тя не можела с малката си пенсия да плаща наема, да купува храна и лекарства. Изгонили я от апартамента и мама се свирала по мазетата на входа, завита със стари кашони и одеяла. И нито веднъж не ме помоли за помощ. Добри хора я спасили от бяла смърт и помогнали да я настанят в старчески дом. Майка заболяла от бронхопневмония и живяла в дома едва три месеца. Не можех да погледна хората в очите. Сълзите ми напираха, но не заплаках.
Върнах се в Испания и се опитах да заживея постарому, но не се получи. Мама ми се явяваше насън и ми се молеше да я нахраня, защото не е хапвала залък от дни. Протягаше ръцете си към мен, за да ме прегърне, но аз се събуждах цялата в студена пот.
Изпаднах в тежка депресия и никакви лекарства не можаха да ми помогнат. Тогава реших да се върна в България, за да търся покой и спасение. Сега живея в един манастир високо в планината, работя в градината за парче хляб и всеки ден се моля кошмарът да свърши. Твърде късно осъзнах грешката си. Моля се само за едно – майка да ми е простила! И Господ да ми прости! (За конкурса „Моята фатална грешка“)
Една грешница
Източник: Лична драма