„Шпигел“ разказва за социологическо изследване, което регистрира нежелание да се спазват строгите ограничения.Психолозите наричат феномена, който скоро би могъл да се окаже основно предизвикателство за управлението на корона кризата в Германия: „Умора от бедствия„.
Използва се за описване на изтощението от твърде много лоши новини; чувството на раздразнение, което ни кара да се бунтуваме срещу изобилието от информация за бедствия.
Автор на тази диагноза е Корнелия Беч от университета в Ерфурт. От началото на кризата всяка седмица Беч анализира отговорите на 1000 респонденти, въз основа на които се опитва да определи настроението на германците. През първите пет седмици на кризата всичко е било наред, но за първи път сега тя открива тревожни сигнали, разказва „Шпигел“, цитиран от Сега.
Наблюденията на Беч са интересни и защото Германия е страната, която се справя най-добре в Европа с епидемията и чийто граждани се смятат за много дисциплинирани.
Резултатът от настоящото проучване е смущаваща: страхът на хората от ужасния вирус бавно изчезва. Нараства увереността, че здравеопазването ще се справи с броя на заразените с Covid 19. Когато страхът от вируса избледнява, икономическите проблеми на хората излизат на преден план. Приемането на предписанията от държавата за социална дистанция и затварянето на училища и бизнеси се рушат.
Недоволството расте особено сред по-младите. Те страдат от скука, самота и страх от бъдещето.
„В началото всичко изглеждаше наред . В Германия, за разлика от много други страни, ние разчитаме главно на доброволните действия“, казва Беч. „Особено важно е да разпознаете такива сигнали в ранен етап и да реагирате на тях.“ В началото на март, когато беше ясно, че пандемията не може да бъде спряна, Беч решава да направи психограма на населението.
Психолозите от Ерфурт работят в сътрудничество с института „Роберт Кох“. Беч гордо изтъква, че още 40 страни по света са взели модела на Ерфурт, за да изучат настроенията на населението възможно най-бързо.
Обратът настъпва в шестата седмица на проучването. Вместо предишните 54 процента едва 45 процента от анкетираните заявяват, че мислят постоянно за вируса. Докато епидемията плаши 60 процента от населението през предходните седмици, сега тази част е едва 52 процента. Обратно, броят на тези, за които мерките изглеждат прекомерни, нараства. Става ли дума за бунт или е просто привикване? Преобладава ли впечатлението, че най-лошото вече е преодоляно? Или публичният дебат относно стратегиите за разхлабване на мерките породи очакването, че ограниченията ще паднат скоро?
Дирк Брокман от Хумболт университет потвърждава тези наблюдения. Брокман анализира данните за придвижване от мобилните телефони, които му предоставят мобилните оператори, и установява, че германците, които стоят вкъщи от три седмици, са започнали отново да напускат домовете си. Беч се свързва с Брокман, който потвърждава, че германците отново са започнали да излизат навън за дълго. Което, разбира се, е свързано и със затоплянето на времето.
Беч смята, че е наложително да се реагира на промяната на настроенията в страната. Всъщност в седмицата преди Великден в Германия имаше призиви правилата да бъдат облекчени заради някои сигнали, че ситуацията с епидемията се подобрява. Заговори се училищата да отворят, защото децата се разболяват рядко.
Но учените предупредиха, че не бива мерките да се разхлабват, а даже да се затегнат.
Проучването алармира, че семейните посещения за Великден могат да доведат да разпространение на епидемията и да унищожат постигнатото досега от ограниченията.
Беч казва: „Изолацията ни струваше много. Но ако се откажем сега, значи всичко е било напразно“.
Източник:дунавмост