„Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!“
Баба Тонка Обретенова е изключителна фигура в нашата история – синоним на жертвоготовност, отдаденост към делото на Освобождението, на буден ум, добро сърце и извънмерна решителност в критичен момент.
Родена през 1812 г. в с. Червен, Русенско, през 1831 г. тя се омъжва за търговец от Русе – Тихо Обретенов. Младото семейство става средище на просвета и революционен плам. Често в къщата им гостували революционери, книжовници и други будни за времето си хора – Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов. Семейството оказвало всякаква по силите си помощ на революционното движение и си спечелва име на достойни и честни хора, на които може да се разчита за народните дела.
След смъртта на мъжа си Тонка остава сама глава на голямо семейство – тя има дванадесет деца, от които 7 останали живи: пет момчета – Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 момичета: Петрана и Анастасия. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело.
През 1867 г. синът й Петър Обретенов влиза в Българската легия в Белград. През 1868 г. Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир заедно с четата.
Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. Той влиза в Ботевата чета става свидетел на смъртта на Христо Ботев. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.
През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.
В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода, за участие в Априлското въстание. Другата дъщеря – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 г. През 1882 г. тя се омъжва за Захари Стоянов.
Бажа Тонка доживява Освобождението – отива си на преклонна възраст, видяла с очите си руските части, които, минавайки Дунав, освобождават Русе, и посреща заточените си синове. Тя умира на 27 март 1893 г.
В Русе може да бъде разгледан музея „Баба Тонка“ и ви призоваваме, ако имате път, а и да нямате – отидете и научете по-подробно за нейния живот.
Портретът от заглавната снимка е дело на художничката Роксандра Костова (1922 г. – 2001 г.)
Източник: hera