Задушница е денят, в който отдаваме почит на мъртвите.
През 2020 година Архангелова задушница е на 7 ноември – събота. Нарича се още Хрангеловото одуше и Рангелова задушница. Тя е една от трите най-големи задушници според православния християнски календар. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден (8 ноември), защото съботата е отредена за ден на мъртвите.
Във всеки православен християнски храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите. Молим се за душата на мъртвите, като палим свещ в църквите на определеното за тази цел място, или на гроба на починалите.
На задушница се посещаваме гробищните паркове. Почистват се гробовете на близките, прекадява се с тамян и се поставят цветя.
В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правят се 3 кръга около гроба.
На Архангелова задушница, както при другите задушници, се правят трапези. Тя е наричана още Голяма задушница и е последната за годината. За това на общата трапеза на гробищния парк се поставят 7 различни ястия (от които и онези – любими на покойника). За да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива (прелива – не се пие). Споменават се починалите с думите „Бог да прости“. Старите хора казват, че видим ли мушица или пеперудка да кръжи около нас на този ден, значи душата на покойника е дошла.
На Архангеловата задушница се правят помени и още – раздаване, подаване. Раздават се на близки, съседи, роднини, и всички дошли на гробните места. Може да се раздаде и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.
В раздавката за Рангелова задушница традиционно има червено вино, варено жито, питки (или хляб), агнешко, пилешко и въобще месо, сладки, бонбони, ябълки и др. плодове, кекс и др. Но всеки може да подаде, каквото иска.
Житото символизира възкресението, виното и хляба – са упоменание на Христовата жертва за нас хората.