Интересно колко газ ще трябва на Европа, ако климатът ѝ стане подобен на климата на Далечния изток например?Изглежда, че това е невъзможно. Но нека просто погледнем картата. Тук имаме страната Холандия (Холандия) – един от лидерите в селското стопанство в света.
Освен това географската ширина на Амстердам е 52 градуса . На същата географска ширина е например град Николаевск на Амур (Далечен Изток, Русия).
Николаевск също е крайбрежен морски град. Но нека погледнем средните му температури:
Средна температура през декември: –19,4*C
януари: почти –22*С
Средната им температура през май е същата като в Амстердам на Нова година: +5*C
Средна годишна температура: почти –2*C (в Амстердам +11*C).
Не намерихме информация за слънчеви дни, но мисля, че е като във вица:
– Защо си толкова блед? Нямаше ли изобщо лято в Сибир?
– Имаше, но този ден бях на работа
Накратко, Николаевск на Амур се приравнява към районите на Далечния север. Тоест, всъщност това е Арктика. И това е на ширината на Амстердам, пишат от Метеобалканс
Добре, нека вземем друг пример. Канада. Там също има градове на 52 градуса ширина. Например Мери Харбър.
Ето как енциклопедията описва климата на този град:
Мери Харбър има субарктически климат със студени зими и обилен снеговалеж…
Средна януарска температура: –14,5*C. Май: само +3*С. Тоест, малко по-топло е, отколкото в Николаевск, но е много студено в сравнение с Амстердам.
Нека вземем противоположната страна на Земята. Там, на 52 градуса южна ширина, почти няма земя. Вече има самият край на Америка, Tierra del Fuego , където пингвините плуват от съседна Антарктида.
Общо взето какво искам да кажа… Това, че в Амстердам на 52 градуса северна ширина е толкова топло, не е нормално за планетата като цяло. Това е нещо като аномалия. При 52 градуса не би трябвало да е така. Средно трябва да е приблизително същото като в Николаевск на Амур или поне като в Канада.
И взехме само Амстердам. А във Великобритания и Ирландия на същите географски ширини е още по-топло. На някои места е точно като в Сочи. И това е на ширина 52…
Такава температурна аномалия съществува само благодарение на едно нещо – топлото морско течение Гълфстрийм.
Казано по-просто, Гълфстрийм е огромен воден поток, който буквално пренася топлина от екватора на север . Така изглежда, че охлажда екватора и, обратно, затопля севера. Радиатор с планетарен мащаб.
Силата на потока е огромна. Той е 20 пъти по-голям от всички реки на Земята взети заедно (всички, включително Амазонка, Нил, Енисей и др.).
Като цяло количеството предадена топлина е просто колосално.
Но защо глобалното затопляне може да провали цялата тази схема? Не трябва ли да е обратното?
Това твърдят датски учени. Според тях до 2025 г. ще се случат проблеми с Гълфстрийм и Европа ще се охлади рязко. Е, тоест ще се върне в нормално състояние за такива географски ширини.
Как работи?
Нека си припомним едно просто физическо правило. Топлината винаги се повишава, а студът, напротив, намалява.
Това важи и за водата. Колкото по-студена е водата, толкова по-надолу потъва.
Нека сега погледнем Гълфстрийм отстрани.
В тропиците и субтропиците е все още доста топло и затова водите му текат по повърхността на океана.
Докато водата се охлажда, тя постепенно „пада“ все по-ниско и по-ниско, сякаш се разтваря в дебелината на моретата.
При нормални (настоящи) условия всичко това се случва на север, в района на Северния ледовит океан , където свършва Гълфстрийм (дори Мурманск и Архангелск получават малко топлина от него).
Тоест в района на Западна Европа топлата вода все още тече по повърхността на океана и затопля европейците.
Какво се случва след това?
И тогава глобалното затопляне ще разтопи ледовете в Арктика. По-точно вече ги стопява напълно. Тоест огромни маси прясна вода ще се втурнат в океана.
Малко допълнение. В света няма дебат дали глобалното затопляне съществува или не. Съществува, това е обективна реалност. Спорът е само за това дали човек е виновен за това или не. Лично аз съм склонен да вярвам, че това е природен феномен. Но фактът, че го има и ледовете се топят е неоспорим.
След това си спомняме друго правило: солената вода е по-тежка от прясната . Тоест солената вода потъва надолу, а прясната вода остава на повърхността.
Освен това разликата в плътността е такава, че студената прясна вода е по-лека от топлата, но солена вода.
Накратко, няма да помогне на Гълфстрийм само защото е топло. Когато се сблъска с прясна вода, въпреки топлината си, той ще бъде принуден да се гмурне в по-прясна вода.
И тъй като ледът се топи все по-активно, Гълфстрийм скоро ще отиде по-дълбоко (всъщност ще се „удави“), дори преди да се приближи до Западна Европа.
След това климатът на Европа ще се влоши значително. Възможно е той да се доближи до климата на нашия Далечен изток.
След това – сбогом на евтиното и ефективно земеделие, сбогом на препълнените газохранилища, всякаква зелена енергия (ако все още е жива) и т.н.
Европа най-после ще може да оцени как трябва да изглежда икономиката на страна, която не е разглезена от топлите зими.