Когато е изминал половин век, откакто си на тази земя, е неизбежно да си научил някои уроци, да си осъзнал какво искаш и кой си и да знаеш как да отстояваш себе си.
Годините не са порок или бреме, те носят със себе си мъдрост и спокойствие. Дали всъщност има неща, за които ставаме прекалено стари?
Ето какво има да ни каже по въпроса една жена на 50!
Повече от половината от живота си прекарах, съобразявайки се с мнението на неподходящи хора. Сега, след като станах на 50 години, разбрах истинските ценности в живота. Разбрах, че съм остаряла за тези 8 неща, които ме спираха да живея живота си по свой начин:
Остаряла съм, за да мълча
Не искам повече да мълча, когато някой ми каже нещо, с което не съм съгласна. Не искам да кимам с глава или да се съгласявам с всеки глупав и самовлюбен човек. Не искам да мълча за несправедливостта. Когато видя, че нещо не е наред, искам да викам с глас, защото живота е твърде кратък, за да се премълчава несправедливостта.
Остаряла съм, за да се притеснявам как изглеждам в очите на други хора
Вече години наред завиждам на мъжете, защото те не трябва на всеки двадесет дни да боядисват побелялата си коса. Мъжете не трябва сутрин да поставят килограм пудра на лицето си и да се притесняват за бръчките, предизвикани от угрижеността и смеха.
Сега съм достатъчно възрастна, за да знам, че съм най-красива такава, каквато ме е създал Господ. Имам бръчки, всеки втори косъм в косата ми е бял, но сега съм доволна от външния си вид.
Въпроса „какво ще кажат другите?“ не ме засяга от известно време и благодаря на Бога за това, защото тези хора вече са маловажни в живота ми.
Остаряла съм, за да имам дребни малки грехове
Сега съм достатъчно възрастна, за да имам само грехове. Чаша вино всяка вечер се превърна в моята молитва. Сладоледът в неделя го превърнах в грях: сладолед всеки ден. Сега се наслаждавам на моите грехове, които вече не мога да кажа, че са малки.
Остаряла съм за неудобни обувки
Сега виждам, че нищо не ме ограничава в живота. Моето движение през годините беше ограничавано от високите токчета. Не можех да вървя с желаното темпо. Винаги нещо ме стягаше, болеше… Сега нося само равни обувки и това е! Щастлива съм, когато обуя два еднакви чорапа.
Остаряла съм, за да се извинявам за безпорядъка в дома ми
В дома ми е истински безпорядък, защото имам да правя нещо по-разумно, отколкото да чистя. Ето, къщата ми не винаги е подредена „като аптека“!
Остаряла съм за трупане на безполезни предмети в дома
Вече не събирам и не пазя нищо. Ако не бях започнала на време да изхвърлям някои стари хартии, кутии, гардероб, досега в дома ще нямаше да има място за мен. Спомените пазя единствено в главата си.
Остаряла съм, за да комуникирам с хора, които не ми отговарят
Защо да търпя някои егоистични хора, които ми тровят нервите? Далеч им е дома от моя. На достатъчно години съм, за да знам кой ми е приятел и кой не.
Остаряла съм да търся доброто във всеки човек
Защо да се губи време? Не всички хора са добри. Това е просто. Ако някой е направил нещо лошо, той го е направил с лоши намерения, няма шанс да го оправдавам. Делата говорят повече от думите. Сега съм достатъчно възрастна, за да кажа: „Мили мой, ти не си добър човек!“ И да продължа нататък … и не искам да те виждам повече.
Източник: edna
Изповедта на един умиращ от COVID: Съжалявам, че отказах „Астра Зенека“!