Из интервюто на генерал майор Александър Александров за агенция “Кросс”. Ген. Александров е летец и космонавт, вторият българин, летял в космоса. Присъдени са му званията Герой на България и герой на СССР. Днес ген. Александров е представител за България на концерна производител на самолетите „МИГ”.
– Кой и защо съсипа българската авиация?
– Най-краткият отговор е: от всички правителства от началото на демокрацията до сега. В послушанието си се престараха, без да отчитат интересите на България.
Първо бяха безпричинно нарязани нови самолети, като „МиГ-21“, МиГ-23“ и „МиГ-23БН“. Тези самолети бяха едни от основните за защита на нашите граници. Също така бяха унищожени „СУ-22М4“. Много от „СУ-25“ също бяха изкарани от строя и продадени на други държави. А „СУ-25“ са едни от най-добрите самолети за поддържане на сухопътните войски. За информация: в България имаше около 701 летателни единици, от тях – 225 бойни самолета и 165 броя в т.нар. „горещ резерв“.
Като продължение след унищожаването на тези самолети не се даваха пари за поддръжка на авиационната техника, докато авиацията реално скоро ще остане на земята.
През 2006 година беше сключен и през 2009 година финализиран договор с РСК „МИГ“ за възстановяване летателната годност на 16 самолета „МИГ-29“ с удължаване на ресурса до 4000 часа или 40 години. Това означава, че всеки от тези 16 самолета (вече 15, по грешка на пилота) може да летят, както следва: 7 броя до 2029 г. и 9 броя до 2030 г. или до налет от 4000 часа на самолет. Те са в изключително добро състояние, което е гарантирано с подписа на завода-производител и главния конструктор. За изпълнение на договора РСК“МИГ“ привлече български специалисти. Бяха ремонтирани 22 двигателя, блокове, агрегати, някои ремонтирани в Русия, други – в завод „ТЕРЕМ“ („Георги Бенковски“) в Пловдив, който беше продаден.
Оттук си задайте въпроса кой и защо допусна продажбата през 1998 г. на стратегически важни за страната обекти, какъвто беше завода в Пловдив с уникални авиационни специалисти – 2700 души, за да стигнем до днешната сделка с Полша (бел. ред. – сделката, която готви военният министър, за ремонт на самолетите “МИГ 29″ в Полша). В момента в този завод работят 300 души, а реално до сега в него са ремонтирани 26 двигателя на „МИГ 29“, за периода 1995 до 2009 г.
Уникалното е, че заводът притежава абсолютно законно пълен комплект документация и „стендово” оборудване за ремонта на двигателите, с изключение на най-новите бюлетини. Мога да дам и кратка статистика за работата на завода до 2012 г.: ремонтирани са 144 самолета на Румъния, Полша, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия и Мали, а също 441 двигателя на Германия, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Малайзия и Етиопия. Сигурен съм, че такава е историята и на другите продадени стратегически заводи. Дори ми е болно да говоря за това.
След това, правителствата, които идваха на власт в продължение на дълги години, не даваха средства за закупуване на резервни части и за ремонт на двигателите. След приключване на договора в началото на 2009 г. българската страна за първи път през 2013 г. се обърна към РСК “МИГ“ за ремонт на 8 двигателя, получени обратно през 2014 г. Така, с течение на годините, не отделяйки достатъчно средства за авиацията, се целеше свалянето на руските самолети на земята и заменянето им със стари други.
По жалкото е, че на нашите пилоти се отнемаше възможността да правят адекватен на съвременните условия “налет” и така те летят опасно малко, застрашавайки не по тяхна вина своя живот и живота на другите. След спиране на подписаните договори за ремонта на двигателите в началото на тази година поддръжката се осъществява с неимоверния труд на инженерно-техническия състав, който трябва да поддържа в летателна годност тези самолети с подписа и отговорността на главния инженер.
Тук възниква и въпросът за гаранцията на направения ремонт на двигателите в Полша. Стандартно тя се дава от завода-производител с подписа на главния конструктор. Това е аксиома във военната авиация. Поради това, че България, като страна членка на ЕС спазва всички правила, бяхме подписали договор за ремонт на още два двигателя с ресурс 350 часа, с възможност за удължаване с по 50 часа, до 500 часа плюс удължаване на ресурса с още 50 часа на други два двигателя. През октомври щяха да бъдат готови. Можехме вече да имаме два изправни самолета, но министър Ненчев спря тези два договора.
Възниква и въпросът: защо при наличието на завод с такъв богат опит в България даваме работа на чужд такъв в Полша?
Ще кажа и още един факт: РСК“МИГ“ е 100% държавна фирма и никога не е давала комисионни, няма и как да го направи. Полските заводи са 100% частни акционерни дружества. С това приключвам.
…
– Значи руската страна няма да признае този ремонт?
– Категорично не! Давайки тези двигатели в ръцете на Полша, ние фактически ги бракуваме. Тоест след време ако се обърнем към РСК „МиГ“ за помощ и ремонт на тези двигатели, те ще ни откажат, тъй като вече е имало друга неоторизирана намеса.
Още повече, че РСК МИГ ни предупреди, че ако се подпише такъв договор, те ще спрат доставките на резервни части за Полша. Тогава, за да изпълни договора си с нас (дано от министерството са помислили за сериозни неустойки в случай на неизпълнение на договора), на Полша ще й остане единствената алтернатива да сваля резервни части от стари двигатели и да ги поставя на нашите, за да изпълни договорните си отношения с България.
– Можеше ли да се мисли за по-смело решение за ремонта на МИГовете: връщане на старите самолети, прихващане на тяхната стойност и получаване на новите 29-М на разсрочено плащане?
– Преди време РСК „МиГ“ предложи на българската страна новия многоцелеви изтребител МиГ-29М/М2, който реално е „МиГ-35“ от поколение 4++ при изгодна цена, като се ангажира да изкупи нашите стари самолети.
Тогава генералният директор на РСК „МИГ“ каза, че ако българите купят 10 бройки, той ще подари още два отгоре…
Освен това като “офсетна програма” предложиха авиоремонтният завод „Г. Бенковски“ в Пловдив да стане регионален център за Европа, Африка и Близкия изток за ремонт на двигатели и самолети. Но резултатът беше, че при изискване на оферти за нов многоцелеви изтребител РСК „МИГ“ не беше поканен, а изискване от ЕС за натовски самолети няма и никога не е имало, както твърдяха някои “отговорни фактори” в държавата.