Mалък планински град. Малко предприятие. Опашка пред портала. Мерят температурата на работещите там жени. Всички минават проверката. Някои имат температура, но са взели мерки. Взели са аналгин, за да не ги върнат от работа. Имат нужда от тази работа. Работата е съмнителна. Дали жените се осигуряват, дали заплатите са големи, дали условията за работа са европейски – няма значение. Жените искат да са на работа. Другото за тях е смърт.
Мартин Карбовски
Подкрепи свободното слово
Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.
Mалък планински град. Малко предприятие. Опашка пред портала. Мерят температурата на работещите там жени. Всички минават проверката. Някои имат температура, но са взели мерки. Взели са аналгин, за да не ги върнат от работа.
Имат нужда от тази работа. Работата е съмнителна. Дали жените се осигуряват, дали заплатите са големи, дали условията за работа са европейски – няма значение. Жените искат да са на работа. Другото за тях е смърт.
Има епидемия. Някои имат температура. От епидемията се умира, така казват по телевизията. Но коя смърт е по страшна за тези безстрашни безименни женици, наредени пред портала на фабриката?
Без работа е смърт, истинска. А със заразата, смъртта е по-малко плашеща. Иска им се на жените да работят. Те са част от изключителната икономическа обстановка у нас.
Взимат аналгин. Пускат си в шепата една на друга по две-три хапчета. Пазят работата си, семейството си, бъдещето, децата. Аналгин или смърт.
Каква епидемия, каква болка, какъв страх – та тези жени са направили своя избор и той е класически, драматичен. Само няма кой да го опише в поема, да го разкаже с ляв плам, да го тълкува екзистенциално. Паметник на хората, които имат нужда от работа и смъртта от модерната болест е просто алтернатива.
Аналгин или смърт.
Днес предприятието е затворено. Утре шансът да фалира или да се премести ще е съвсем реален. Нямаха шанс добрите работнички.
ЛЕНТАТА.КОМ