Има дни, в които само до обед през дома му са минали над 12 човека. Някои от тях пищят от болка, други са почти обездвижени. Бай Хасан Алиосман успява да ги изправи и да ги изпрати като нови. За което не взима и стотинка.
Народният лечител или чакръкчия, както се казва по стара наша традиция, живее и лекува в село Долно Големанци, в близост до Хасково. Възрастният мъж е наследил дарбата от татко си като още 10-годишен се явявал негова отмяна и успешно намествал ставите на някои от множеството пациенти.
Бай Хасан Алиосман пари не иска – нито в миналото, нито днес. “Тате ми заръча да лекувам всички – и бедни, и богати. Нямам тарифа, нямам цени. Хората сами оставят по нещичко, ако са доволни. Кой колкото може – от два до 200 лева са ми оставяли. Благодарен съм за всичко. И за една добра дума също”, разказва чакръкчията.
А после се усмихва широко и шеговито признава, че безплатно лекува и магарета, и депутати. Защото Хасан често пъти е викан и молен за помощ при селскостопански животни, не само при хора.
Удивителна и дори космическа е лекотата, с която успява да излекува упоритата дискова херния, плексит, дископатия, навяхвания, изкълчване и ред други болежки.
Казва дори, че при животните е по-трудно лечението, отколкото при хората. Защото те, горките, се дърпат и не разбират колко важно е наместването. И че без него няма да могат да ходят, дори да живеят. Ритат, хапят, но пак се получава с търпение и желание.
Доволен е, че е доказал уменията си и го ценят хората от цяла България. Спомня си с радост за проф. Соня Докова от Пловдив, която не можела да си стъпи на крака от болки. Час по-късно тя става и сама си тръгва от бай Хасан с усмивка. “И до днес ми изпраща поздрави и сме приятели”, споделя чакръкчията.
Случва се обаче не само да идват при него, но и да го викат на място. И той се отзовава, само трябва да го вземете с кола. Спомня си за 25-годишна родилка в Кърджали, чието бебе било на 20 дни, а тя самата не можела да стане от леглото.
Водели я при лекари, нищо не помагало. “Започнах да й правя масажи и да я разтривам. И така цял един час. После си починах малко и захванах втори цял час. После я хванах за ръката и й помогнах да се изправи. Тръгна все по-уверено, а на третия ден се прибра у дома си”, доволен е Хасан Алиосман.
За него в момента се прави документален филм, в който се разказва и показват чудесата на чакръкчийството. За жалост то се практикува все по-рядко, защото младите не се интересуват от него. Жизнено необходимо е да има приемственост между поколенията. Ако то изчезне, загубата за всички ще бъде огромна.
Източник bg7.bg