Растат очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната
Това показват данни от седмата вълна на експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ във връзка с коронавируса, направено между 15 и 18 май, с национална извадка /800 ефективни интервюта/ за населението над 18-годишна възраст.
Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30 на сто са по-скоро скептични, че ще се върнем към „нормалността“ до края на 2020 г., а 5 процента не могат да преценят.
51 на сто смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат. 41 на сто не са съгласни. Останалите се затрудняват да отговорят.
Според 86 на сто България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави. От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително. Мнозинство от 75 на сто от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21 на сто) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.
Продължава да спада делът на паническите реакции по отношение на коронавируса – хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17 на сто сега при 22-24 на сто през март и април.
Едновременно с това, дяловете на тревожната и спокойната реакция показват признаци на установяване на определени равнища, коментират анализаторите. Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60 на сто. Делът на онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20 на сто. Има и малък процент колебаещи се.
Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира, след динамиката преди това.
На този фон 61 на сто намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29 на сто – за прекалени и 9 процента – за недостатъчни. Има и малцина колебаещи се. След седмиците на постепенен спад в дяловете на определението „достатъчни“ и ръст на определението „прекалени“, сега вече и тук очевидно има установяване около определени нива, констатират от „Галъп„.
Нормализация се наблюдава и по отношение на оценките за оперативната власт – правителство и щаб. Постепенното и закономерно многоседмично „слизане“ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици, показват данните.
Премиерът Борисов остава с положителна сумарна ситуативна оценка – 54 на сто одобрение, 41 процента неодобрение и 5 на сто колебание.
Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци. В основата на преобладаващите позитивни оценки досега е верният усет на властта към календара на обществените настроения, коментират от „Галъп„.
Според данните на „Галъп“ 49 на сто от анкетираните одобряват доц. Мангъров, 30 на сто – не, а останалите се колебаят.
Проф. Мутафчийски има одобрение 70 на сто, неодобрение 26 процента и четири на сто се затрудняват да отговорят.
Сондажът показва, че тревогата за доходите също остава на нивата, регистрирани в последните седмици. 45 на сто от българите сега споделят, че доходите им са намалели в резултат на кризата.
Запазва се и делът на българите, които споделят, че са загубили работното си място заради кризата – 10 на сто сега. Този дял беше същият преди две седмици, а преди два месеца започна от 3 на сто, припомнят анализаторите.
Няма сериозна промяна спрямо предходния сондаж и по отношение на дела на българите, които очакват да загубят своето работно място – 9 на сто.
С разхлабването на мерките и отмяната на ограниченията за придвижване, по-малко хора споделят, че работят от вкъщи (19 на сто сега, при 25 процента през април) или предстои да загубят работа – 9 на сто сега, при 12-14 на сто преди месец или два. Сам се поставих под карантина, казват сега 25 процента, а към края на март бяха 36 на сто.
Седем на сто сега твърдят, че са спрели да плащат кредити, а три процента – лизинги. 15 процента отговарят, че са с намалено работно време.
Растат очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната
Това показват данни от седмата вълна на експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ във връзка с коронавируса, направено между 15 и 18 май, с национална извадка /800 ефективни интервюта/ за населението над 18-годишна възраст.
Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30 на сто са по-скоро скептични, че ще се върнем към „нормалността“ до края на 2020 г., а 5 процента не могат да преценят.
51 на сто смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат. 41 на сто не са съгласни. Останалите се затрудняват да отговорят.
Според 86 на сто България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави. От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително. Мнозинство от 75 на сто от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21 на сто) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.
Продължава да спада делът на паническите реакции по отношение на коронавируса – хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17 на сто сега при 22-24 на сто през март и април.
Едновременно с това, дяловете на тревожната и спокойната реакция показват признаци на установяване на определени равнища, коментират анализаторите. Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60 на сто. Делът на онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20 на сто. Има и малък процент колебаещи се.
Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира, след динамиката преди това.
На този фон 61 на сто намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29 на сто – за прекалени и 9 процента – за недостатъчни. Има и малцина колебаещи се. След седмиците на постепенен спад в дяловете на определението „достатъчни“ и ръст на определението „прекалени“, сега вече и тук очевидно има установяване около определени нива, констатират от „Галъп„.
Нормализация се наблюдава и по отношение на оценките за оперативната власт – правителство и щаб. Постепенното и закономерно многоседмично „слизане“ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици, показват данните.
Премиерът Борисов остава с положителна сумарна ситуативна оценка – 54 на сто одобрение, 41 процента неодобрение и 5 на сто колебание.
Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци. В основата на преобладаващите позитивни оценки досега е верният усет на властта към календара на обществените настроения, коментират от „Галъп„.
Според данните на „Галъп“ 49 на сто от анкетираните одобряват доц. Мангъров, 30 на сто – не, а останалите се колебаят.
Проф. Мутафчийски има одобрение 70 на сто, неодобрение 26 процента и четири на сто се затрудняват да отговорят.
Сондажът показва, че тревогата за доходите също остава на нивата, регистрирани в последните седмици. 45 на сто от българите сега споделят, че доходите им са намалели в резултат на кризата.
Запазва се и делът на българите, които споделят, че са загубили работното си място заради кризата – 10 на сто сега. Този дял беше същият преди две седмици, а преди два месеца започна от 3 на сто, припомнят анализаторите.
Няма сериозна промяна спрямо предходния сондаж и по отношение на дела на българите, които очакват да загубят своето работно място – 9 на сто.
С разхлабването на мерките и отмяната на ограниченията за придвижване, по-малко хора споделят, че работят от вкъщи (19 на сто сега, при 25 процента през април) или предстои да загубят работа – 9 на сто сега, при 12-14 на сто преди месец или два. Сам се поставих под карантина, казват сега 25 процента, а към края на март бяха 36 на сто.
Седем на сто сега твърдят, че са спрели да плащат кредити, а три процента – лизинги. 15 процента отговарят, че са с намалено работно време.