Наблягаме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща и не иска да говори, че класически средства от преди 50-60 г. като обеззаразяване на средата, обеззаразяване на водата и на въздуха водят до значително снижение на процента на заболелите. Това казва пред „Труд“ проф. Иво Петров. Питаме го и защо в България не се прилага озонотерапия, колко полезна е тя за тежките случаи с COVID-19 и задава ли се нов пик на епидемията, както твърдят инфекционисти.
– Професор Петров, шефът на Националния оперативен щаб проф. Мутафчийски съобщи, че вече има първи пациент, на който е влята плазма с антитела. Не закъсняхме ли много с този метод, за който в Европа и САЩ твърдят, че дава отлични резултати?
– Това е изключително важна терапевтична методика, която вече се прилага и в България. Някои представиха този метод, като нова терапия. Въпросната терапия е известна на медицината в борбата с инфекциозни причинители от 1918 г., от времето на световната грипна пандемия. Вече няколко пъти казвам, че сме принудени да използваме стари терапии с нови приложения. Т. е. това е поредният пример за ново приложение на една стара терапия.
В идеалния случай се прилага плазма от пациенти, които са преболедували от COVID-19 и са изградили антитела. Има няколко препарата, които ние при тежка инфекция прилагаме много отдавна – имуновенин, пентаглобин, но те са неспецифични. В Испания и Германия вече има първи резултати от приложението на плазма от оздравели от COVID-19 в лечението на новозаболели.
Дори се твърди, че Борис Джонсън е бил лекуван с плазма от оздравели и озон. Той се върна много бързо на работа. Обикновено другите пациенти, които влизат в интензивно отделение, лежат по две-три седмици там. Явно има нещо, от което този джентълмен се е възползвал, благодарение на колегите. Наистина, на приложението на плазмата от оздравели индивиди се дават големи надежди.
– Какъв е проблемът да се прилага на повече пациенти в България плазма от оздравели?
– Плазма с антитела в България се произвежда много отдавна и ние отдавна я ползваме при тежки инфекции. За съжаление, за да се произвежда в големи количества, е необходимо да има голяма „критична маса“ от оздравели донори.
Затова, в Германия има призив, хора, които са оздравели от COVID-19 и са позитивни по антитела, да даряват кръв. В България все още няма толкова много оздравели и затова методиката се прилага като индивидуална терапия, на базата на плазма отделена от оздравял индивид чрез плазмафереза. Ако бях позитивен по антитела, веднага бих отишъл да даря кръв.
Това е един от рационалните доводи да се изследват повече хора с кръвни тестове, за да може в един определен момент нашата национална кръвна банка да се снабди с донорска кръв от оздравели, с оглед на един потенциален нов пик, защото идват есенни месеци и може да сме свидетели на следващ пик на тази епидемия. Нали знаете, че за да се спечели войната, трябва да се подготвиш за нея в мирно време.
– Време ли е и трябва ли мерките срещу епидемията да се облекчат?
– Разбира се. Естествено. Епидемията си отминава. Никой не трябва да таи никакви съмнения. След 20-30 дни епидемия няма да има никъде по света.
– Инфекционисти твърдят, че до дни се задава нов пик.
– Не виждам доводи за такова твърдение. Смятам, че скорошен нов пик няма да има, но никога няма да имаме ниво на заразеност нула. Т. е. винаги ще има спорадични случаи, които могат от спорадични да прераснат в епидемични, в зависимост от конкретни местни условия. Т. е. в зависимост от това дали ще се намери ваксина, в зависимост от сезона, в зависимост от това, какъв е колективният имунитет на конкретната група или нация… Но ние трябва да сме подготвени за следващ пик. Няма значение дали ще е след три или след шест месеца, или никога.
– Разумно ли е да бъде премахнато извънредното положение, защото спор има и по тази тема? Премиерът предлага да отпадне дори предсрочно, но се чуват и мнения за удължаване с още месец, т. е. до средата на юни.
– Изказвам лично мнение. Не искам да съветвам никого. Според мен извънредното положение трябва да бъде премахнато по една много проста причина.
Като имахме тежки грипни инфекции, нямахме извънредно положение, пък ние като популация и като здравна система се справихме. Обаче трябва да останат задължителни и като урок мерките за лична хигиена, за спазване на дистанция и за някакъв разум в комуникацията.
И нещо друго, много важно, за което много малко се говори – ние наблягаме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща и не иска да говори, че класически средства от преди 50-60 г. като обеззаразяване на средата, обеззаразяване на водата и на въздуха водят до значително снижение на процента на заболелите.
Не случайно в Ухан, сигурно сте забелязали от репортажите, всеки автобус минаваше на ултравиолетово обеззаразяване и по улиците в Южна Корея видяхме мъгла от водороден прекис. Т. е. не е маловажно каква е средата, в която дишаме. Ние обръщаме внимание на повърхности, но чистенето с парцал, напоен със спирт не ни защитава, защото в средата, в която дишаме остават вируси, ако те не са премахнати.
– Ще ви върна към темата за лечението. Истина ли е, че вирусните инфекции изчезват след озонотерапия, която разрушавала белтъчните обвивки на вирусите?
– Озонът е нещо като хиперактивна форма на кислород и тази хиперактивна форма на кислорода има няколко много благоприятни ефекта върху човешкия организъм.
Единият ефект, че се получава изключително добра оксигенация, т. е. снабдяване с кислород на тъканите, тъй като третият, нестабилен атом на кислорода много бързо се отделя и насища тъканите. Другият ефект е, че този изключително активен атом нарушава липидната обвивка на вирусите, което всъщност намалява тяхната възможност да се свързват.
На повърхността на вируса са разположени лигандите, чрез които те се свързват с повърхността на клетката гостоприемник. По този начин тази хиперактивна, бих казал особена молекула на кислорода, оказва двойно въздействие. На всичкото отгоре стимулира и имунитета. Получава се тройно действие, което не означава, че вирусът се унищожава напълно.
Не, той не се унищожава напълно, но се намаляват неговите свързващи способности и в някои от случаите се доказва, че се създават нежизнени вирусни частици, които имат много по-малка способност за репликации. На 100 процента нямаме излекуване от вируса, но имаме много по-малък брой вируси, които могат да се репликират и с остатъка имунитетът обикновено успява да се справи.
– Една от теориите е, че коронавирусът атакува хемоглобина и го разрушава. Възможно ли е озонотерапията да помогне за възстановяването на хемоглобина?
– Тази теория беше популярна допреди десетина дни. Тя изведнъж избуя, стана изключително актуална, но след това се намериха данни, които започнаха да я опровергават.
Едно обаче е сигурно – че по някакъв начин желязото се отстранява от червената кръвна клетка без да се разрушава самата тя и това дали е директно въздействие от вируса, или от някакви допълнителни фактори не е ясно.
Ясно е, че се натрупват железни разпадни продукти, което означава, че една част от желязото е излязло от червената кръвна клетка, напуснало е хемоглобина и по този начин намалява възможността на червените кръвни клетки да снабдяват тъканите с кислород. Четох историята на първия пациент на Балеарските острови, който е бил поставен на озонотерапия след подписано писмено информирано съгласие.
Той е бил пред интубиране, с на 100 процента подаван кислород на маска и тогава е започната първата озонотерапия. Голямото учудване на колегите дошло на десетата минута, когато пациентът започнал да диша по-добре, подобрила се оксигенацията на кръвта и показателите му са се подобрили до такава степен, че той не е бил интубиран. Т. е. озонът подобрява насищането на тъканите с кислород.
– В Испания прилага ли се масово този метод?
– В Испания озонотерапията вече се прилага в доста болници като протокол за болнично лечение. т. е. вече не е част от изпитания и проучвания, а има много болници, които са въвели метода за стандартно приложение при пациенти, които са позитивни за COVID-19.
Има и няколко болници, като една от първите е била в Барселона, където озон се прилага профилактично дори на колеги лекари, които са на първа линия. Разбрах, че всички медици, които са минали тази профилактична озонотерапия, са били предпазени и нито един от тях не се е разболял клинично, въпреки че някои от тях са изработили антитела, т. е. били са заразени с вируса.
– Освен в Испания прилага ли се озонотерапия и в други европейски страни?
– Прилага се в Италия, в Германия – това е стандартна терапия за много заболявания – автоимунни, онкологични, инфекциозни. Прилага се и за рехабилитационни цели.
Озонотерапията се прилага от повече от 90 години със затихващи и нарастващи функции, в зависимост от това как са предразположени властите към нея. И не само те. През последните 40-50 години зависи и как е разположена фармаиндустрията. А тя е много неблагоразположена към озонотерапията по една много простичка причина – озонотерапията не може да бъде патентована – тя не е фармацевтичен метод.
Има и втора причина, поради която може би намалява и интересът на медицинските кадри към нея – тя е изключително евтина. Тя се нуждае от едно апаратче, което да превърне в озон медицинския кислород. Та, най-вероятно това са двете причини, а не съществени възражения от медицинска гледна точка.
Големи възражения няма, има няколко измислени, едно от които е, че методът е много рисков. И тук идва голямата уловка. Озонът във висока концентрация в средата за дишане наистина е вреден. Неслучайно има въведени международни норми. Международни норми има, не защото здравните институции са накарали някого да ги прави, а защото при множество производства – там, където има заваряване, или технологии, които създават волтова дъга, се генерира озон.
И когато се генерира озон в големи количества, работниците имат главоболие, губят концентрация… Но всъщност, ако някой зададе въпроса: Вреден ли е озонът? Отговорът трябва да бъде: Вреден е при повишени концентрации във въздуха. Когато обаче се прилага в правилната доза и по правилната методика, той е изключително полезен.
– В България прилага ли се озонотерапия извън частни медицински центрове?
– Прилага се в центрове за рехабилитация и физиотерапия. Поне аз не знам да се прилага в болнични заведения рутинно.
– Какъв е проблемът озонотерапията да бъде разрешена като съпътстващ метод в лечението на пациенти с усложнения от коронавирус и при медици, които са на първа линия?
– Не зная. Аз не искам да се намесвам, не искам да споря с никого. Моето мнение е, че това е изключително прагматичен метод, не бих казал на лечение, но това е метод за подобряване на физиологичните показатели на пациентите. Намирам основание той да бъде прилаган, ако не масово, то най-малко в болници, по решение на ръководството и на колегите, които се занимават с интензивно лечение. Не виждам причина защо да не се прилага, там, където може, и след съответно обучение.
– Ясно ли е дали по един и същ начин всички болници лекуват пациентите с COVID-19, има ли вече протокол?
– Разбира се, че има протоколи за всички специалности и редовно актуализиране на тези протоколи. Те също търпят промени – и протоколът на СЗО, и китайският протокол в зависимост от информацията, която постъпва, текущо се променят и ние следим тези промени.
Наскоро четох за практиката в Турция, държава, която беше много засегната, тъй като не взе мерки навреме… Техният протокол е доста по-активен от други. Те прилагат хлорохин и азитромицин доста по-рано от други практики. В световен мащаб има известно отдръпване от хлорохина заради потенциално рисковите ритъмни нарушения.
В пресата се появиха сензационни съобщения от типа на: Уау, хлорохинът е много рисков, защото предизвиква ритъмни нарушения. Този страничен ефект се знае от повече от 50 години. И ние сме подготвили протокол на приложение под кардиологичен контрол, в зависимост от изходните данни от електрокардиограмата на пациента, дали трябва да се започне лечението с хлорохин и ако се започне какво трябва да бъде проследявано, така че рискът при всеки един пациент да бъде нисък. И когато се види, че има хора, с висок риск, или не се започва терапията, или се прекратява.
Така че няма никаква изненада за никой дали хлорахинът е рисков или не. При такива драматични състояния като пандемия много често се забива в крайности. Едната крайност е, че хлорохинът или ремдесивир са панацея, или панацеята е озонът. Това не е правилно. В следващият момент медиите гръмват: Хлорохинът е опасен, не бива да се прилага. Това също не е правилно.
– Вярно ли е твърдението, че в крайна сметка няма утвърдено лечение и експериментите продължават?
– Това е категорично вярно. До момента ние нямаме нито едно каузално, т. е. лечение на причината. Нямаме нито един медикамент, който да е доказан на 100 процента, че унищожава вируса, нямаме нито един медикамент, който на 100 процента да е доказано, че прекратява възпалителната буря. И поради тази причина имаме на всички нива от развитието на инфекцията по 5-6 медикамента.
Доказано е, за съжаление, че вирусът предизвиква в организма склонност към тромбообразуване и неслучайно при аутопсиите от Италия и Китай се виждат множество малки и големи съдове с вече образувани тромби. И затова преди около три седмици към ръководството на европейското дружество по кардиология се добави, че е добре пациентите, които са влезли във фазата на среднотежки и много тежки състояния, да бъдат на нискомолекулярен хепарин.
При тежките трябва да се търсят всякакви начини и за допълнително оксигениране на кръвта. Вече почти всички клинични ръководства препоръчват да се държи колкото може по-дълго на кислородна маска, без да бъде интубиран пациентът, тъй като голяма част от интубираните завършват фатално. Някои от протоколите включват и озонотерапията и високи нива на витамин С, който има силно антиоксидантно действие и всъщност помага за доставка на кислород до тъканите.
Проф. Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и „Здравен мениджмънт“. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация „Фавалоро“, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница „Св. Екатерина“. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ „Токуда“. От 2010 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ „Св. Климент Охридски“. На местните избори бе избран за общински съветник от ГЕРБ в СОС, а по-късно стана и зам.-председател на Столичния общински съвет.
Източник: БЛИЦ