Ние журналистите имаме ужасното задължение да напишем новината и няколко прощални думи In Memoriam за свои колеги.
Новината за Милен Цветков всички я научиха. Не бързам да пиша за него, защото ме обзема яд, как го притискаха, уволняваха, местиха, кастриха и т. н., но не можаха да го смачкат. Който си е костелив орех, си пати, но не се предава. И запазва името и достойнството си.
Много неща си казахме, още много повече имаше да си казваме и все отлагахме. Ако напиша нещо сега, ще е невъздържано за отвратителната Нова тв, която така подло се държа с него, два пъти го уволни, сваляше го от екран и да не влизам в подробности. И за не по-малко отвратителната бТВ, за където продуценти го лъгаха, че може да почне, но после му обясняваха, че докато на власт е барба Ганьос, екран няма да види.
Беше чепат и заядлив, канеше ме понякога в предаването си, защото знае какво ще кажа, и искаше да го кажа, но не ме оставяше, притискаше ме с провокативни въпроси.
Всички онези удобни водещи, които всекидневно се мазнят и усукват на екрана, на когото трябва – нещастници, вие няма да загинете в катастрофа, да сте живи и здрави, но не струвате и 5 стотинки.
Иван Бакалов