За една нощ станахме държавата на щабовете, но само половината носят отговорност. Богатият ще разбере какво е да нямаш, бедният ще научи какво е да получаваш, крадецът – какво е да ти вземат, пише Екатерина Николова в Стандарт. 72-годишен свещеник избра смъртта от коронавирус, за да спаси непознат. Джузепе Берардели издъхна болницата в Ловере, Бергамо, защото предостави респираторния си апарат на по-млад от него мъж. Целият град го изпрати с аплодисменти. Расото задължава, респект!
1368 километра на запад, в един от най-старите европейски градове – София, зъболекар излъга баща, че заради коронавируса Здравната касата не обработва направления през март и за да помогне на малкото му дете с болки, поиска 160 лв. кеш. Да, на фона на хилядите лекари, сестри, санитари, служители в касата, социалния патронаж и доброволци, които всеки ден са на първа линия – кой с предпазни средства, кой без, защото бялата престилка задължава, има и такива, които искат да избичат нещо на гърба на дете. Това са двете лица на живота без маска, които коронавирусът ни показва всеки ден.
Заразата изтри лицемерните нюанси
от физиономия на консуматорското ни общество. И за наш ужас върна всичко в отрезвяващите крайности: бяло и черно, добро и зло, живот и смърт…
Класическата древногръцка драма е построена върху конфликта между положителния герой, отрицателния герой и героинята. Но невинаги в ролята на положителния герой е добрият, на отрицателния – лошият, а в тази на героинята жената. Днес всички сме на сцената на трагедия, в която конфликтната роля на героинята зае коронавирусът. И от това какво правим зависи положителни или отрицателни сме. И какви ще бъдем утре. Всеки ден чуваме: След края на пандемията нищо няма да е същото. Уви, то вече не е същото.
Страхът от Бога възкръсна
Домът Господен, църквата, която в последните години младите хора, включително и у нас, припознаха като храм на живота, тълпейки се за сватби и кръщения, се превърна в обиталище на смъртта. Кадрите от Италия, в които катедралите са склад за ковчези, предизвикват задух, по-силно от вируса. И сякаш крещят, че сам Господ наказва суетата и алчността. На фона на затворената за първи път от 900 години черква на Божи гроб и на страха ще слезе ли този Великден огънят Христов, суетните маски в тон с тоалета на дами от властта у нас и в чужбина звучат повече от нелепо.
Коронавирусът мрази парите
Сякаш, за да удари сребролюбците, жестокият вирус се лепи по банкнотите за 24 часа, а по монетите за 30. Така парите рязко придобиха смисъл, само когато са името на другите. За кауза.
Най-мразеният у нас човек – Делян Пеевски, се оказа с най-голямо сърце и най-широки пръсти. Без една дума да каже само за няколко дни дари над 1,3 милиона за болниците на първа линия в битката с новата чума. Най-обичаната от умните и красивите фондация „Америка за България“, откъсна от джоба си едва 100 000 лв. Защото са за здравето на българите, а не за управлението на живота им. Там соросоидите са доста по-ларж и тлъстите грантове за политически, граждански и медийни проекти го доказват.
Отговорността се възроди
След 30 години, в които обожавахме да се скатаваме зад колективната безотговорност, сега дойде редът на решенията с ясен глас и подпис. Но верни на неверието си и тук оплескахме нещата. За една нощ се превърнахме в държавата на щабовете. Щабът на белите престилки вече кръстоса шпаги с щаба на генералските мундири. Но с ясното разграничение – ние само си говорим, вие решавате, защото отговорността е ваша. Дано щабът на белите престилки разбере, че мъжките времена не са само на думи. Сега чакаме щаба на белите якички – икономистите, които също имат склонност към идеи на думи, прехвърляйки отговорността за действията на пожарното икономическо трио в кабинета Горанов – Караниколов – Дончев.
Правилата съществуват, за да се спазват
Владимир Каролев се превърна в обеца на ухото за дългата редица нашенци, които от години не стъпват по земята. До 5 г. затвор и 50 000 лв. глоба чакат икономиста, който реши, че карантината за него не важи и прибирайки се от пламналия Остров сам си подписа декларация за спа командировка в Разлог. 50-те хиляди гаранция, за да не търка нара в ареста, му подействаха като зелев сок след махмурлук на Банско.
Учим се да говорим
След доброволната изолация от общуване и виртуалната вакханалия във фейсбук, туитър, инстаграм и какво ли още не, в която родители викаха децата си за вечеря през социалните мрежи, дойде време на аналоговото общуване – очи в очи, които не лъжат. И замириса на масови разводи…
Справедливостта се връща
Бичът на 21 век – неравенството, взе да се огъва пред епидемията. Вирусът удари първо петте процента от хората в света, които все още притежават 95% от благата му. Като на ротативка Безос, Арно, Мъск продължават да губят всеки ден милиарди. Единствено първопроходецът в групата на свръхбогатите Бил Гейтс избра новия път – „пенсионира се“, за да се посвети на благотворителност за медицина. У нас олигарси все още треперят над майбасите си и не плащат на работниците, затваряйки си очите, че милионерите вече са други. И богатството им не се измерва в пари. Коронавирусът влачи рецесия, по-страшна от финансовата криза през 2008-9 г. И дори да притежаваш пари, няма да има за какво да ги харчиш. Защото днешната зараза вече унищожава утрешното производство.
Въздухът се изчисти
Вирусът промени дори природата. Януарският сняг ни затрупа в края на март. Досега знаехме, че зимата убива вирусите, сега се молим лятото да детронира короната. И след като вдигахме италиански скандали срещу мерките за повече кислород в градовете, сега заразата ни свали от колите и изчисти въздуха, на който не можем да се радваме, защото сме затворени вкъщи.
Да, след коронавируса нищо няма да е същото. Всеки ще научи нещо за другия. Богатият ще разбере какво е да нямаш, бедният ще научи какво е да получаваш, крадецът – какво е да ти вземат, лъжецът – какво причиняваш, като нараняваш. И карантината е времето, което ни трябва, за да се подготвим за рестарта, който идва.
Източник: дунавмост