Работодателите и органите по назначаване ще могат да принудят работника или служителя да ползва до 1/2 от платения годишен отпуск без неговото съгласие. Това решиха депутатите на второ четене в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Такова беше обявено с решение на НС на 13 март 2020г.
Депутатите спориха близо час само за наименованието на Закона. След като Йордан Цонев от ДПС предложи да се прекратят дебатите, народните представители продължиха по законопроекта. Те приеха, че министърът на здравеопазването, освен по закона за здравето, ще може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.
До отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните сроковете по съдебни, арбитражни и изпълнителни дела, освен сроковете по наказателните дела за налагане на мерки за принуда по закона за екстрадация и Европейската заповед за арест.
Депутатите решиха също да не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, върху трудови възнаграждения и пенсии. Прие се и да има отсрочка за кредитите за периода на извънредно положение и
да не се налага наказателна лихва при забавени вноски по кредитите
до отмяна на извънредното положение. „До отмяна на извънредното положение да не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения, включително ливхи и неустойки за забава, както и непаричните последици, като предсрочни изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“, записаха депутатите в Закона.
Беше прието и воените да могат да участват в антиепидемичните мерки и ограничения на територията на страната. Те ще могат да извършват проверки за установяване на самоличност, да ограничават придвижването, да спират превозни средства до идване на органите на МВР, както и да използват физическа сила, само когато това е абсолютно необходимо.
Депутатите приеха праг на цените по време на извънредно положение
а именно, че всеки стопански субект ще трябва да предоставя стоките на цени, равни на средноаритметичната цена на предлаганите от тях стоки през последните 3 месеца от настпването на извънредното положение. Цените се доказват чрез касов бон или получените по банков път плащания. Ако не е прелагал таква стока, субектът е длъжен да предоставя стоката на стойност не повече от 20% от цената на придобиването й. При нарушение се налага имуществена санкция от 5% от оборота през предходната година, а на физическото лице се налага глоба от 20 000 до 100 000лв.
Прие се още, че
ще се удължи срокът за плащане на електрическа енергия на битовата клиенти от 10 на 20 дни
след приключването на извънредното положение, като има вариант да се удължи срокът в зависимост от продължителността на извънредно положение.
Чрез преходните разпоредби депутатите промениха НК, като записаха, че,
който подава невярна информация за разпространение на заразна болест ще се лишава от свобода за 3г. и глоба от 1000 до 10 000лв.
а, ако са настъпили значителни вредни последици наказанието е затвор до 5 години и глоба, която беше завишена- от 10 000 до 50 000лв.
Депутатите решиха още, че работодателите, които изпитват затруднение по време на извънредното положение и са в дилема дали да съкратят своите служители или да ги запазят, ще могат да кандидатстват в Агенцията по заетостта и ще получат 60% помощ в период от три месеца от Фонд „Безработица“ на НОИ. Другите 40% ще трябва да бъдат изплатени от работодателя. Този работодател, който не изплати цялото възнаграждение на работника, ще трябва да върне цялата получена помощ от държавата.