„Живея в центъра на гр. Русе, в спретнат хубав блок, не по ромските квартали, сама се поставих под карантина, сама се обадих – в РЗИ още не бяха получили моите документи, спазвам си всички изискуеми от закона мерки, а те ми идват тук неподготвени и с подчертано силово превъзходство да ми показват надмощие!“
Нина Стоянова разказа в социалните мрежи на какво е била подложена от институциите след като се е върнала от чужбина и доброволно се е поставила под карантина в дома си.
Публикуваме разказа на г-жа Стоянова без редакторска намеса:
„Завърнах се от Испания и Франция след оперно турне на 15.03 в родния си град Русе. Все още град без случай на заболял ( все пак сега е едва 11.12 часа, дата 19.03, след някой друг час може да има промяна в така изнесените данни, недай Боже). Много прилежно се обаждам на личната си лекарка – Д- р Й. Разказвам всичко подробно и в момента когато я уведомявам, че на ГКПП Видин – Калафат съм попълнила декларация с данните си и нейното име за личен лекар , тази жена изпадна в потрес. Развика се :
–Не, не, не сте разбрали, аз не съм Ви личен лекар! – беше истински ужасена.
–Как? От юли месец Вие ме преглеждате, давате ми направления за други специалисти, провеждате ми профилактични прегледи, пишете ми рецепти, изследвания на кръв и т.н.? Каква сте тогава – това са 8 месеца? А и името Ви го пише на кабинета?! – втрещено се опитвам да разбера тази загадка на родната здравна система.
–Не, не сте разбрали!
–Какво не съм разбрала, бе Госпожо? – ядосано се тросвам – Какво искате да ми кажете?
– Не, Вие сте пациент на Д-р Д.!
– На кого? – това вече го изкрещявам ядосана.
– На Д-р Д. сте пациент!
– А Вие каква бяхте през тия 8 месеца?
– Ние с него сме в една система, но той Ви се води личен лекар, ето сега ще Ви дам неговият телефон и му се обадете. Трябва да пиете повече течности, да му се обаждате по 2 пъти на ден, да си мерите температурата – тук затворих телефона. Бях изумена. Ега ти нелегалната история! Наистина не разбирах как съм живяла 8 месеца – не 8 дена – 8 месеца, с мисълта, че тази Й. ми е личен лекар, а то не било вярно. Нямах намерение да се обаждам на никого – аз си спазвам 14 дена карантина в къщи, пък на когото му трябвам – да заповяда. Но – не! След час ми се обадиха от РЗИ – проведох поредния малоумен диалог. След още един час ми се обади една нафукана мед. сестра от кабинета на тази Д-р Й. и започна да ми се кара, че съм „разпространявала невярна информация”?? като съм посочила грешно име за личен лекар ? Пак нищо не разбрах и тъкмо да ѝ кажа, че не може да ми крещи по тел. чух в слушалката мъжки глас :
– Ти ли си Нина Стоянова?
– Аз – отговорих като войник в строя, изумена, кой е тоя наглец.
– Слушай сега, аз съм Д-р Д., ще ми се обаждаш всеки ден, няма да излизаш от къщи – тук не издържах и го прекъснах. – Може ли да говорим на „Вие”, все пак не Ви познавам както и Вие мен?
– Добре де! Значи разбрахме се, нали? Запишете си телефона ми…
Набързо приключих разговора с чувството на омерзение. Значи тия двамата доктори си играят някакви игрички, замесват хората в техни схеми и после карат мед. сестрите да ни навикват и да ни изкарват пълни тъпаци. И може би нямаше да напиша нищо по това дребнотемие, пък и всички си знаем, че тези лични лекари са си поредната измама, ако на следващия ден към 17.00 не ми се обади отново нафуканата сестра :
– Вие ли сте Нина? – тая пък не признава фамилните имена. Потвърдих и веднага съжалих – върху мен се изля гнева на роба!
– – Как може до сега да не се обадите на Д-р Д., къде се намирате Вие, за каква се мислите, знаете ли колко е тежко положението, имаме стотици пациенти като Вас, това е безобразие…
Тук я прекъснах и заявих, че няма право да държи такъв тон на нито един човек, дори не ѝ обясних, че съм спала цял ден – след две безсънни денонощия какво друго да бъде. Просто ѝ затворих тел. Обадих се на Д-р Д. към 20.30 – беше любезен, веднага се сети коя съм ( явно нямат стотици пациенти ) , казах каквото го интересува и затворих. И така сме вече няколко дена. С някаква амбулатонра карта ме занимаваха мед. сестрите – трябвало да изпратя някой да я вземе – опитах да обясня, че нямам такъв човек и при мен трябва да дойде личния лекар или някоя от тях – но нафуканата сестра се развика, че не било така, а Д-р Д. дори не ме пита за тази амбулаторна карта. Живея си в къщи, излизам само на терасата и се храня със сън, че тежко пътуване беше завръщането докато днес в 10.40 тел. ми звъни.
–Ало?
–Търся Г-жа Нина Стоянова?
–На телефона.
–Обажда Ви се З. Х. от Община Русе – може ли да слезете долу с личната си карта, с маска, очаквам Ви.
Разбира се, че слязох – и виждам – една полицейска кола спряла пред блока – вътре един шофьор , до колата изправени двама полицаи , малко встрани от входа жена и до нея друг полицай. Всички са без маски! Тръгвам към тях , но полицаят моментално ме спира с ръка :
–Останете там, да спазваме разстоянието! – това го избълва със строг нетърпящ възражения тон.
–Нали трябва да Ви дам личната си карта? – измяцах аз и вече наистина се почувствах като гаден престъпник, върху, който ще се на хвърлят всички тия полицаи и ще ми щракнат белезниците. Те посред бял ден много обичат да щракат белезници особено на жени – Десислава Иванчева, Цветелина Кънева са съвсем пресни примери, та с мен ли ще се церемонят. Представих си цялата картинка като кадър от филмова лента – аз с шуба, с маска , срещу мен на 2 м разстояние тази жена и на две крачки от нея полицаят със заклеймяващия жест, на улицата колата им с двама полицаи – хората замръзнаха, никой не смееше да мине – това е! Така се прави проверка – да им вземем страха, какво ще се церемоним толкова! Жената ми обясняваше нещо за мерките и накрая ме изпрати да се прибера в болка и през стъклото да покажа личната си карта на полицая.
Качих се горе с усещането за прокажена!
Що бе, що бе, хора! Защо трябва да унижавате, мачкате и пр. когато ходите на проверки – това утре може да бъде Ваш брат, сестра, майка, дете, за какво Ви е това. Защо ходите по адреси без маски и ръкавици, защо правите панаири, за какво Ви е тази показност на сила и надмощие, кого плашите? Нали постоянно се бълват новини по колко маски се шият на ден в Бг, вече и Бургаска опера захвърли фееричните костюми на балета „Жизел” и започнаха да шият маски – ами тази наша, родна, българска предпазна маска е нещо като руската „Катюша”! Как може такъв екип от 5 човека да дойдат на проверка при карантиниран човек без маски и ръкавици? С предпазни мерки от двете страни се спазва разстояние от 2 метра, а и никой не попита дали имам маска, след като няма в аптеките, след като не мога да излизам да си търся, по чия логика трябва да имам? Отново се сблъсквам с имитационна дейност – да кипи труд, това е важното, да се отчита дейност, а с какво качество – не е важно!
Държа да отбележа, че живея в центъра на гр. Русе, в спретнат хубав блок, не по ромските квартали, сама се поставих под карантина, сама се обадих – в РЗИ още не бяха получили моите документи, спазвам си всички изискуеми от закона мерки, а те ми идват тук неподготвени и с подчертано силово превъзходство да ми показват надмощие!“
Източник: дунавмост