Николай се прибра на 19 декември и си замина за София на 4 януари т.г. Оттогава не съм го виждал. Не разговаряхме много през това време. Беше се отчуждил. Това сподели през сълзи пред „Телеграф“ бащата на открития удавен студент Николай – Валентин Митов.
Младежът бе открит мъртъв навръх 3 март в езерото в Казичене. Патоанатомите са категорични, че по тялото на 20-годишния Ники няма следи от насилие, а според криминалисти се е самоубил заради нещастна любов.
Завръзката
Николай, който бил родом от пазарджишкото село Сарая, е видян за последно на 23 януари, от съквартиранта си в общежитието в Ст.град.
Телефонът на второкурсника по география от СУ бил засечен в кв.Видните, Казичене, но по-късно бил изключен и никой не е имал връзка с него. Когато напуснал общежитието, Николай бил облечен с тъмносини дънки и дълго тъмно яке.
За изчезването на момчето е бил подаден сигнал в 7-о РПУ в София, а баща му веднага тръгнал за столицата, за да се срещне с приятели на сина си и да потърси информация къде би могъл да е отишъл. Никой от тях обаче не знаел къде е Ники, защо не вдига телефона си и не се прибира в блока си, за да нощува.
Съкрушен от неизвестното и мълчанието на сина си, бащата се прибрал в Сарая и прекарал дни и нощи в тревога и мъчително очакване Николай да се обади отнякъде или да се върне у дома.
Трагедията
Цялото село е съпричастно към злощастната съдба на Валентин, който овдовял през 2008 г., когато жена му Иванка починала. Местните споделят за семейството, че били тихи и скромни хора. Така възпитавали и децата си.
Николай завършил Математическата гимназия „Константин Величков“ в Пазарджик и бил приет да учи в СУ. Сестра му Десислава пък отишла да живее в Пловдив.
Овдовелият баща искал да възпита добри деца, но явно не успял да научи Николай да споделя повече за живота си. Преди година и половина, когато отишъл да учи в София, бащата и синът започнали да се виждат по-рядко. Последният по-дълъг престой на 20-годишния студент в родния му дом в с.Сарая е преди Нова година.
Преди да се върне на село, момчето изкарало курс за сервитьор в столичен ресторант и близките му очаквали да се яви на изпит и да започне работа там, но вместо това на 6 януари той отишъл да работи в кол център за продажби по телефона.
На новото работно място обаче останал само 4 дни и на 10 януари казал, че се отказва. Това обаче не споменал нито на баща си, нито на приятелите си. За последен път Валентин се чува със сина си на 19 януари. Момчето казало, че, тъй като е неделя, не било на работа.
Спокойствие
„Беше абсолютно спокоен, дори го събудих. Отговаряше ми еднозначно, не се притесних, помислих, че е сънен“, споделя Валентин. В следващите дни бащата отново звъни, но телефонът на момчето е изключен. Притеснен, човекът написал съобщения по вайбър, но те останали непрочетени.
Следите на студента се губят на 23 януари, когато последният човек, видял Ники, е съквартирантът му. При опит да го открият по телефона, джиесемът му бил засечен в района на Казичене.
Приятели и бивши съученици на Николай от Пазарджик започвват да пишат постове в социалните мрежи с молби, ако някой има информация или е видял младежа, да се обади на телефонитe на баща му и на най-близката му приятелка от Сарая, която също учи в София. Бившите учители от гимназията на Николай също се молят той да е добре и да се върне.
Мотивът
Още след мистериозното изчезване на студента в столичната полиция е бил сформиран голям екип криминалисти, които започнали да го издирват. Натъкнали се на негова лична кореспонденция, която показвала лична драма, която изживял.
Николай изживял голяма любов, но се разделили. Въпреки опитите на студента да се съберат, обектът на чувствата му отказвал. Негови приятели били твърдо против тази връзка и се изпокарали зверски с Ники, а той изпитвал огромно чувство на срам и вина, споделят разследващи. Именно по тази причина изпаднал в жестока депресия и решил да отнеме живота си, смятат запознати с реалния мотив на самоубийството.
„Светла му памет и Бог да го прости“, бяха думите на баща му Валентин минути след като се върна от столицата, където бе извикан от криминалистите да разпознае тялото на детето си. „Как ще живее оттук нататък бедният човек, като след като загуби съпругата си, погреба и сина си?“, кършат ръце познати на опечалената фамилия.