Великотърновският апелативен съд постанови петорно по-ниска присъда от само 4 години затвор за 34-годишния Валентин Маринов, подсъдим за смъртта на 18-годишния Александър от град Бяла. Решението на магистратите бе оповестено, след като те преквалифицираха обвинението срещу подсъдимия от убийство по хулигански подбуди в причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, съобщиха от съда.
На 8 юли 2017 г. при среща на две компании, една от роми и друга от българи, пред входа на заведение в град Бяла, Маринов си поискал цигара от Алекс. Той обаче му отговорил отрицателно и се дръпнал настрани, с което предизвикал гнева на рома. Според прокуратурата около 5,50 часа Валентин Маринов нанася удар с ръка на Алекс Ангелов, при което младежът пада и си удря главата в тротоарните плочки. Пострадалият е откаран в болницата в Русе с тежка черепно-мозъчна травма, в кома и с опасност за живота. Въпреки усилията на лекарите да го спасят, младежът почина на 15 юли 2017 г.
През ноември 2018 г. Окръжният съд в Русе призна Валентин Маринов за виновен в умишлено убийство по хулигански подбуди и го осъди на 20 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. Магистратите решиха още, че подсъдимият трябва да плати по 100 000 лева на родителите на Алекс, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението.
Делото стигна и до Върховния касационен съд, който през юни м.г. го върна за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново.
При повторното разглеждане, апелативните магистрати назначиха комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни медици и физик. Делото е било разгледано в открито съдебно заседание на 9 декември 2019 г. и обявено за решаване.
Въззивният съд намира за основателни доводите, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като умишлено убийство, вместо като причиняване на смърт по непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена телесна повреда.
Според установената фактическа обстановка, действията на подсъдимия Валентин Маринов – замахването му да нанесе удар на Алекс и последвалия удар по лицето на младежа, са поставили началото на причинно-следствен процес, при който пострадалият се е отдръпнал, за да се предпази, залитнал е и в резултат на това залитане, в комбинация с ударното въздействие и състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал, е загубил равновесие и паднал на земята, ударил си е главата в бетонните плочки и е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до настъпването на смъртта му.
Според въззивния съд, ОС-Русе правилно е приел, че са налице обективните признаци на основния състав на престъплението „убийство”, но неправилно е приел, че са налице и субективните признаци на това престъпление. Въззивният съд приема, че наличие на умисъл от страна на подсъдимия е налице само по отношение на първия непосредствен обществено опасен резултат от деянието (нанесения удар с юмрук в лицето), а именно – причинената на Алекс А. лека телесна повреда, тъй като същият със сигурност е съзнавал, че нанасянето на удар на друго лице е общественоопасно деяние, както и че в резултат на този удар със сигурност ще причини на пострадалия болка и страдание, от което може да се заключи и че е искал настъпването на този резултат.
По отношение на втория и третия общественоопасни резултати – причинената тежка черепно-мозъчна травма и последвалата смърт на пострадалия, съставът на Великотърновския апелативен съд намира, че са настъпили в следствие на залитането на пострадалия при опита му да се предпази от удара на подсъдимия в комбинация с ударното въздействие, като за загубата на равновесие е допринесло и алкохолното опиване на пострадалия.
Според събраните по делото доказателства, нанесеният от подсъдимия удар с юмрук е бил слаб или с умерена сила, което изключва възможността загубата на равновесие да е причинена само от ударното въздействие, а се дължи на комплекс от причини. Подсъдимият не е можел да знае точната степен на алкохолно опиване на починалия Алекс, нито е предполагал, че евентуална реакция на последния в опит да се предпази ще доведе непременно до неговото падане, като се има предвид, че малко преди това Алекс е избегнал по същия начин опит за удар от друго от присъствалите лица, на което в последствие сам е нанесъл удар.
Предвид установените по делото фактически положения, съдът приема, че по отношение на причинената на пострадалия тежка черепно-мозъчна травма и настъпилата в следствие на нея смърт, подсъдимият е действал при непрепазлива форма на вината във вид на небрежност ( а не на пряк или евентуален умисъл), тъй като не е предвиждал, че след удара пострадалият ще залитне и ще падне на земята, при което ще си удари главата в бетонните плочки и в резултат на това ще получи тежка черепно-мозъчна травма, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици от деянието си.
За извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. След съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тяхната относителна тежест и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, въззивният съд намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като за постигане в максимална степен на целите, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия следва да се наложи наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Въззивният съд потвърждава присъдата в гражданско-осъдителната и част по отношение на уважения размер на предявените граждански искове.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.
Източник: Дир.БГ