Централната избирателната комисия си е гласувала и раздала общо 584 700 лв. допълнителни възнаграждения през 2019 г.
Това отговориха председателят на ЦИК Стефка Стоева и секретарят на комисията Севинч Солакова на въпроси на “Труд”, зададени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
След европейските избори на 26 май бонусите са били 327 000 лв., а след местния вот на 27 октомври и 3 ноември – 257 700 лв. Парите са раздадени на 20-те членове на комисията и на нейната администрация, която е между 20 и 30 души. ЦИК мълчаливо отказа да отговори какво е конкретното разпределение на парите.
Преди две седмици вестникът разкри гласувания в края на ноември втори бонус, който по неофициална информация е бил в размер на около две месечни възнаграждения. Данните, които сега комисията беше принудена да изнесе, показват, че през август са раздадени бонуси с близък общ размер. Тоест в ЦИК тази година са взели 16 заплати – 12 редовни и на два пъти по две допълнителни.
По закон възнагражденията на членовете на комисията започват от над 4000 лв. и стигат до над 5000 лв., а в администрация є са определят по непублични вътрешни правила.
Според обяснението на ЦИК бонусите се раздават “при наличие на разполагаеми средства по бюджета на съответната година” и “при изпълнение на неотложни и приоритетни задачи, свързани с изборния процес, които налагат режим на работа при извънредни обстоятелства и водят до промяна на условията на труд”. За администрацията е предвидено и заплащане на работа извън работно време за всеки отработен нощен час, за работа през почивните дни и за работа през дните на официалните празници.
От ЦИК изтъкват, че работили “без прекъсване в почивни и празнични дни” за подготовката на евровота и провеждането на машинно гласуване в 3000 секции. Веднага след това продължили с ежедневни заседания, за да подготвят местните избори, за което отделно имали заседания на различни съвместни работни групи с други ведомства.
“Произведоха се на практика четири вида избори – за общински съветници, за кмет на община, за кмет на район и за кмет на кметство”, изтъкват от ЦИК, въпреки че тези четири вида вот ги има на всички местни избори.
“Кодексът на труда не урежда възможността положеното огромно количество извънреден труд, включително в почивните и в празнични дни, да бъде възмезден”, посочват от Централната избирателна комисия.
С тайни вътрешни правила
Дописали са закона за още пари
Заплатите в ЦИК са разписани в Изборния кодекс: за председателя – колкото министър (в момента 5035 лв. без добавката за стаж), за заместниците му и за секретаря – 90% от тази сума, за останалите – 85 на сто (4279,75 лв.). Парите растат постоянно, защото се изчисляват на базата на средната заплата в обществения сектор.
Въпреки това от комисията обясняват, че са приели Вътрешни правила за реда за определяне и заплащане на възнагражденията на ЦИК и Вътрешни правила за работната заплата в администрацията на ЦИК с протоколни решения от 3 юли и 10 октомври 2014 г. Това липсва в дневния ред и в протоколите от заседанията на тези дати, показа справка на “Труд”. Нито решенията, нито самите правила са публикувани някъде.
От комисията добавят, че всичко това било гласувано по силата на чл. 51 от Правилника за организацията и дейността на ЦИК, структурата и функциите на нейната администрация, обнародван в Държавен вестник, брой 43 от 12 юни 2015 г. От обяснението излиза, че правилата за бонусите са гласувани месеци преди правилника, който дава основание за раздаването им.
Освен “допълнителни възнаграждения, обезщетения и други плащания” въпросният правилник гарантира, че членовете на ЦИК и нейната администрация “имат право всяка календарна година да получават парични средства за представително облекло, средства от фонд “СБКО” (Социално-битовото и културно обслужване, бел. ред.) и други плащания”.
По график
Догодина няма редовни избори
През 2020 г. няма предвидени редовни национални избори. При пълен мандат следващият парламентарен вот трябва да е през пролетта на 2021 г. По график през есента на 2021 г. трябва да се проведат следващите избори за президент и вицепрезидент. Година без национални избори беше и 2018-а. В такива периоди се провеждат само частични избори, най-често за постовете на починали, напуснали или отстранени селски кметове.
От 21 март 2019 г. до момента са проведени над 180 заседания, приети са над 1700 решения, публикувани на страницата на ЦИК и допълнително по около 20 протоколни решения на заседание, изтъкват от комисия, която е постоянно действащ орган, пред “Труд”. През 2018 г. обаче заседанията са били около два пъти по-малко, а решенията – 11 пъти по-малко, показа справка на вестника.
Източник: дунавмост.ком