През 2019 г. си казахме последно сбогом с много известни и обичани личности. Спомени за тях ще пазим вечно, те оставиха траен отпечатък в историята. На няколко пъти тази година цяла българия сведе глава и почете паметта на хората отишли си завинаги от този свят, но остави трайна следа след себе си.
Министри, депутати, спортисти, алпинисти, учени, близки и далечни, приятели и семейства тази година поднесоха цветя на поднесоха цветя на българи, които чрез творчеството и таланта си оставиха незаличима следа в живота ни. Обогатиха го, направиха го по-цветен, накараха ни да се почувстваме горди.
В петък, на Никулден загубихме голямата Стоянка мутафова. Актьорската гилдия потъна в скъб за пореден път тази година. Актрисата, която не спря да се усмихва, беше Царицата на комедията за няколко поколения българи. Мутафова носи артистичен ген, който вероятно предопределя съдбата й. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов” . Бъдещата знаменита актриса е родена е на 2 февруари 1922 г. в София. През 1963 г. Мутафова и Калоянчев стават първите заслужили артисти на Сатиричния театър. От 1977-а тя вече е народна артистка.
През годините получава орден “Народна република България – ІІвтора степен ” и два пъти орден „Св. св. Кирил и Методий – І първа степен”.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания. На 2 февруари 2019 г. Мутафова отбеляза своите 70 години на сцена и 97-мия си рожден ден в Зала 1 на НДК.
Ролята си в „Госпожа Стихийно бедствие“ продължава да играе до лятото на 2019, в средата на юни се влошава и спира да се качва на театралната сцена. Интересът към представлението бе главозамайващ и постановката се играеше по два пъти в месеца.
Любен Корнезов издъхна 30 ноември, той напусна този свят на 72-годишна възраст. Избран е за депутат в 7-то Велико народно събрание, където е заместник-председател на Парламентарната група на БСП и заместник-председател на Комисията по изработването на Конституцията.
В периода 1991-1994 г. той е съдия в Конституционния съд. През 1995 г. е назначен за заместник–министър на правосъдието и заема този пост до февруари 1997 г.
Любен Корнезов е депутат в 38–то Народно събрание, където е заместник–председател на Парламентарната група на Демократичната левица. През ноември 2000 г. е избран за заместник–председател на НС. Член е на Съвета по европейски въпроси.
На проведените на 17 юни 2001 г. парламентарни избори за 39–то НС Любен Корнезов отново е избран за депутат. От 5 юли 2001 г. той е заместник-председател на ПГ на Коалиция за България. От 15 октомври 2003 г. е заместник-председател на НС.
На проведените на 25 юни 2005 г. Любен Корнезов е избран за депутат в 40 Народно събрание от 1 МИР – Благоевград от листата на Коалиция “За България” и става заместник-председател на Народното събрание.
Народен представител в 41 народно събрание (14.07.2009 – 15.03.2013) от “Коалиция за България (17,70%) – избирателен район: 24-СОФИЯ 2.
Стефан Данаилов почина на 27 ноември, обичаният български актьор си отиде на 76-годишна възраст. Един от големите български актьори има над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран е за народен представител 6 пъти.
На 21 ноември ни напусна и актьорът Васил Димитров, той бе един от доайените в театъра, уважаван актьор, режисьор и театрален педагог. Големият актьор, режисьор и театрален педагог почина на 85-годишна възраст.
Освен на театралната сцена се изявява и на малкия и големия екран в заглавия като „Бартер“, „Пансион за кучета“, „Войната на таралежите“ и сериала „Дунав мост“. Носител е на множество награди, сред които и на орден „Кирил и Методий“.
За своята професия Васил Димитров споделяше: ,,Тя е благодатна и благодарна. Тя те акумулира по някакъв начин. След едно хубаво представление се чувствам по-бодър и съм готов да продължа. А театърът – той е съдба. Той е моят живот. Без театъра щях да съм друг човек – с по-ограничена територия. Театърът ме кара да се чувствам по-свободно, по-отворен, по-любопитен. Всичко за мен е театърът.“
Проф. Манол Тодоров почина на 8 ноември, той е български музиколог, фолклорист и преподавател в Националната музикална академия. През неговата школа са минали десетки поколения музиканти, теоретици и изследователи на българския музикален фолклор. Изключително ценни са изследванията му в областта на етномузикологията и българските народни инструменти.
Йосиф Шамли загина на 29 октомври, като дългогодишен актьор в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, Йосиф ще остане в историята на българския театър със своите десетки превъплъщения на сцената. Шамли е носител е на Аскеер за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман/Кен Киси, постановка Симеон Димитров, Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – гр. Пазарджик в категория „Поддържаща мъжка роля“ и Аскеер за ролята на Цера в „Ничия земя“, адаптация по едноименния филм на Данис Танович, в Народен театър „Иван Вазов“ в категория „Поддържаща мъжка роля“. През 2003 г. специализира режисура в НБУ при Леон Даниел.
На 8 октомври, в Плевен почина едно от емблематичните имена на баскетбола в града край Панорамата – Иван Георгиев (Баджо). Той е роден на 14.06.1931 г. в с Радуил, община Самоков. По баскетбола го запалва италианецът Джовани Клева в Плевен, където семейството му се премества да живее, от италианеца Джовани Клева.
Баджо се смята за един от основоположниците на баскетболните школи в градовете Плевен и Ямбол, където работи и извежда отборите мъже и жени до А РБЛ. Самият той се състезава до 36 годишна възраст.
Любомир Левчев издъхна на 84-годишна възраст на 25 септември, той е едно от най-големите имена сред родните интелектуалци. Като поет и писател той остави огромно творчество и отдавна беше признат за жив класик. Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни.
Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“. На 82-ия си рожден ден Левчев представи новата си книга „Самосъд“ с 20 стихотворения в символичния тираж от 20 екземпляра.
83-годишният професор Юлиан Вучков е издъхнал на 22 септември. Работи дълги години работи в предаването „Всяка неделя“, а в 7 дни ТВ създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване. Работи и в предаването „Здравей България“ по Нова телевизия, където води в собствена рубрика.
През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ започва да се излъчва по Евроком. Телевизията заснема и биографичен филм за професор Вучков. Юлиан Вучков остава в спомените на три поколения като една от ярките личности на екрана.
На 19 август на 79-годишна възраст почина Жорж Ганчев. Известният общественик и политик е роден през 1939 година. Родното му име е Георги Ганчев Петрушев.
През младостта си се изявява като спортист – шампион на България по фехтовка, играе баскетбол в „Академик“, София. Следва в Националната спортна академия при Ференц Магяр (Модьор).
Между 77-88-а година се изявява като режисьор и сценарист, продуцент в киното и театъра в Англия и САЩ. След 90-та година става един от учредителите на СДС.
Председател е на Националното патриотично обединение (НПО), учредено през 2004 г. НПО участва в новата Коалиция на розата, която на парламентарните избори през 2005 г. не успява да събере 4 от гласовете, за да бъде представена в парламента.
На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент от Християн-социалния съюз, заедно с Кольо Парамов.
На 16 юни почина 86-годишният Боян Иванов – журналист и музикален редактор в БНТ. Повечето от нас го познават от образователните програми на радио София.
Иванов е син на писателя Елин Пелин. Той е само на 19, когато баща му си отива от този свят. Боян Иванов се ражда през 1930 г. и е второто дете след Елка.
Алпинистът Иван Томов е загинал в Хималаите на 17 май, 35-годишният русенец стана третият българин, изкачил осемхилядника – връх Лхотце и вторият, сторил това без допълнителен кислород.
На 1 май ни напусна великият Динко Дерменджиев – Чико. Легендата, която остана вярна на своя любим отбор и прекара целия си съзнателен професионален живот с екипа на Ботев Пловдив до сърцето си. Тъжеше, когато Ботев губеше, радваше се с победите.
Феновете на Ботев и Локо отдадоха последна почит на легендата на жълто-черните Динко Дерменджиев-Чико. Фенклубовете и на двата отбора се простиха с легендата, който бе боготворен от канарчетата и дълбоко уважавам и от черно-белите, на които също е бил треньор. Европейската футболна централа УЕФА също почете паметта на великия Динко Дерменджиев.
Великия футболист Динко Дерменджиев, почина на 77-годишна възраст, месец след като изпадна в кома. Талантливият и елегантен нападател Чико вкара 19 гола в 59 мача за България между 1962 и 1977 година, като игра на три световни първенства – в Чили през 1962 година, в Англия през 1966 г. и в Мексико през 1970 г. редом с имена като Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Петър Жеков, Никола Котков и Димитър Пенев.
На клубно ниво прекара цялата си кариера в Ботев Пловдив, спечелвайки националната купа през 1962 година и титлата през 1967 година. Дерменджиев вкара 2 попадения в 8 мача на Ботев в турнира на УЕФА, а между 1959 и 1978 година изигра 447 мача със 194 гола за клуба – рекорди, ненадминати и до днес. Като треньор изведе Ботев до още една национална купа през 1981 година, след което няколко пъти се завръщаше начело на клуба. Бил е треньор и на градския съперник Локомотив Пд.
На 5 април почина вокалистът на българската група Gravity Co. – Явор Захариев. Загубата разтърси родната музикална сцена.
Захариев беше открит в безпомощно състояние в дома му в столичния кв. „Лозенец“. Той беше откаран в шокова зала на „Пирогов“, където лекарите се бориха за живота му, но не успяха да го спасят.
Той беше открит в безпомощно състояние със счупен нос, охлузвания и травми по тялото. Освен външните наранявания, певецът имал и вътрешни увреждания, които не са свързани с инцидента. От известно време Захариев имал и сериозни бъбречни проблеми.
На 5 март внезапно почина Весела Тотева на 45-годишна възраст. Тя беше продуцент на предаването „Събуди се“. Освен на журналистиката, Весела се посвещава на двете си деца и каузата да помага на хората, които се борят с наркотиците и насилието. Филм за живота на Тонива бе заснет преди смъртта й и излезе на голям екран на 8 ноември 2019 година. Сюжетът й се базира върху книгата „Падение и спасение“ на Тотева, посветена на борбата й с хероиновата зависимост през 90-те години. Преди броени дни по кината излезе филмът ,разказващ живота й „Доза щастие“.
Иван Ласкин издъхна на 6 януари, той прекара последните 10 дни в реанимацията на ВМА с тежка чернодробна недостатъчност, загуби битката с болестта на 48-годишна възраст. Колеги и приятели на Ласкин дори организираха кампания за кръводаряване в цялата страна. За съжаление обаче, въпреки грижите на лекарите, Иван Ласкин не излезе от комата.
Наричаха го лошото момче на българския театър. Винаги директен, с остър език и до болка откровен. Ласкин се е появявал на сцените на почти всички софийски театри. Влизал е в едни от най-емблематичните роли на герои на Шекспир като Макбет, Ромео и Клавдио. Участва и в едни от най-гледаните сериали като „Хайка за вълци“ и „Дунав мост“.
Източник: trafficnews