Механик, на който се отдава почти като в предаванията по Дискавъри, да преобразява автомобили в топ возила, харчи спечеленото в строеж и ремонт на параклиси и църкви. Анастас Иванов от смолянското село Чокманово връща към нов живот с труда си грохнали автомобили и парите от продажбата им влага в порутени параклиси.
Вече е възстановил пет храма в района на родното си село и е налял основите на още два. Отделно е преобразил изцяло от паянтова дървена постройка в стабилна сграда параклис на черния път от село Гела към село Стикъл. За една година параклисът „Свети Георги Победоносец“ е изграден напълно и е снабден с цялата църковна утвар и икони. На Гергьовден тази година той вече е осветен. Всичко в него е дело на Анастас.
„Дори и добронамерени хора, които са голяма рядкост, ми казват, че съм луд. През годините съм получавал какви ли не обвинения защо го правя – за престиж, за да крада и какво ли не. Но това ми е кауза, искам да остане нещо след мен, защото Вярата ми е голяма и знам, че Господ ми помага“, казва Анастас.
Тасо, както го наричат познатите, е завършил рисуване в Смолян, а след това инженерство по промишлен дизайн във Варна. „Тъкмо се бях върнал от Варна, когато намерих баща си Захари да ремонтира параклиса „Св. св. Козма и Дамян“. Правеше вратата му в дърводелската ни работилница“, спомня си Тасо. Тогава баща му бил тежко болен. Анастас завършил ремонта на параклиса сам и го обзавел с църковна утвар. Изписал и иконите за него. Параклисът е строен през 1828 г. Преди да се захванат той и баща му, от него били останали само основите.
В руини обаче са и други параклиси в района. И Тасо се захваща да ремонтира следващ параклис – „Свети Дух“, който е на 4 километра от Чокманово по стария път за село Турян. Тъй пък бил напълно сринат. Тасо започва да прекарва при всяко слизане до Смолян материали. Приятели, които карат трупи в местността, му доставили 20 кубика бетон, а от гората на семейството си насякъл 10 кубика трупи за дъски.
„Никога дотогава не бях се занимавал със строителство. Замислих се за конструкцията, че трябва да е по правилата и че ще е срамота да рухне. Затова започнах да чета руски книги, където ясно и точно е описано какви строителни правила и канони трябва се спазват. Точно за една календарна година параклисът беше готов, но работих от сутрин до вечер“, казва Тасо.
От ремонта му останали материали и продължава с тях градежа на следващия храм – „Св. Петър и Павел“. Строителните материали купувал втора употреба, хора от селото и фирми също дарявали, ала основно влагал лични средства.
„Винаги съм надделявал с труд. Като изкарам повече пари, плащах сметки и кредити с половината, а другите влагах в храмовете. С всеки следващ все повече ми идваше сила и вяра да ги възстановявам“, казва Анастас. В параклисите са вложени пари не само от купени и възстановени от него автомобили, но и от продажбата на наследствен апартамент и етаж от къща.
„15 години строя параклиси, има много рухнали. Никога не съм смятал колко пари са отишли за материали и пари. Не го правя с комерсиална цел. Бързам, защото възрастта ми напредва, мерак има, но силите вече са по-малко. Дано се намерят млади хора да ги поддържат, не да ги рушат. Навремето хората са си давали живота за вярата, а сега какво правим – подхранваме безверието навсякъде. А на такива места – параклисите, като работиш сам, сам си и говориш понякога, изпитваш себе си и затвърждаваш вярата си. И знам, че най-важното е да не я губиш. Най-страшният човек е този, който в нищо не вярва. Аз ще спра, когато ме оставят силите“, казва 50-годишният родопчанин. Той е работил какво ли не – нощен пазач, тенекеджия, дърводелец, бояджия, имал е собствено заведение в Смолян. Преди години ходил и на гурбет в чужбина, а сега е механик в смолянска фирма за ремонт на автомобили. Има една дъщеря.
Продал джип и купил камбана
В „Св. Петър и Павел“ вложил 60 кубика бетон и 8 тона арматура. Заради трудния терен пренасял по-дребните материали на ръце, а за тежките търси високопроходими автомобили, ръчни лебедки и какви ли не приспособления, за да ги изкачи на билото. Параклисът „Св. Петър и Павел“ е с размери на малка църква с два купола. Сам скицира проекта за строежа.
„Помощ съм имал макар и не внушителна, ала ценна. Всяка помощ ценя – и тази на строителните магазини, че има бизнесмени, които ме оставят да плащам материалите разсрочено, или че някой старец е дошъл да помага за малко, дори да не може особено“, казва Тасо.
Един джип продал само, за да купи камбаната на храма. Сам обшива купола с титаниева ламарина от Украйна. Монтира светещ кръст, който се вижда нощем от километри. Успява да прокара и ток. Прави камбанария и олтара. Това лято го измазва и мечтата му е следващата година да бъде осветен, но като малка църква.
Междувременно ремонтирал и една от църквите в долната част на селото -„Свети Архангел Михаил“, строена през 1881 година. Заел се и с параклисите „Свети Димитър“ и „Свети Илия“.
Само за един месец вдигнал на груб строеж, с помощта и на семейство от селото, параклиса „Свети Никола“, в чиито темели намерил икони на Исус Христос Севастократор и Свети Никола Чудотворец, които смята, че са рисувани от иконописци от Атонската школа.
Щях да спра заради лоши думи
Бях решил да спирам преди три години заради много лоши думи. Ала вярата ме заведе до параклиса по пътя между Гела и Стикъл. Господ си изпраща праведния път. И педала до метала – за една година го вдигнах, всичко направих от основи до покрив, свещници, икони. На този Гергьовден го осветихме. За коледните празници искам да поздравя всички, без значение от вярата. Защото всеки има право на щастие, на здраве, на звездни мигове, на мечти, казва Тасо.
Селото на професорите с два храма
В наричаното „село на професорите“ Чокманово има две църкви и 12 параклиса. Родното място и на певеца Бисер Киров е само на 7 километра от Смолян, ала в него живеят постоянно едва 30-40 души. Ремонтираните параклиси обаче се посещават не само от местните, но и от стотици туристи, които вървят към китните села и атракциите в Арденското корито – Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, пещера Ухловица, Агушевите конаци, крепостта Калето и изворите на Арда.
Източник: Марица