„Отиде си мъжът ми. Много ми е мъчно, 78 години брак имахме. Но така било писано.“ Това сподели 99-годишната Лалка Цветанова от Тетевен. Тя е съпруга на Павел, а двамата бяха най-възрастното семейство на Балканите. Мъжът Павел не взимал много лекарства, но имал високо кръвно. Как се случила трагедията, Лалка не си обяснява, но целият град се стекъл да изпрати дядото.
„Той не знаеше какво е хапове. 78 години живеехме заедно в любов, мир, разбирателство. Имахме и мерак един за друг, но Господ така избрал“, сподели още тъжната новина възрастната жена.
В момента тя е обгрижвана от деца и внуци, като всички я търсят по няколко пъти по телефона, искат и да им гостува. „Къде да притеснявам младите… Аз тук си имам къщичка, излизам си, не съм се спряла и от къщната работа. Не съм се изоставила. Особено сега, гледам да не стоя сама“, казва баба Лалка.
Тъжно й е, че за малко и двамата са щели да навършат 100-те години и така наистина да станат прецедент – семейство столетници, което още ходи по заведения, пие си кафето, играе на карти и го живее този живот с радост и усмивка.
Като млади баба Лалка и дядо Павел живеели през една къща в Тетевен. Общата им история започнала точно преди дядо Павел да замине на фронта през 1943 г. Баба Лалка останала сама с дете на ръце, а съпругът й нарамил автомата. Дошъл 9 септември, страната ни се включила срещу немците, а войникът марширувал победоносно по европейските бойни полета.
Победата го заварила в Австрия, край близкото до Грац градче Лайбниц. После Павел се върнал в Тетевен при жена си и малкото дете. След година построили и къщичката. Възрастният мъж обичаше да разказва увлекателни истории отпреди 70 години, като че ли са се случили вчера.
„Много ми липсва да си говорим с него, разказите му. Той беше и ловец, и рибар и имаше толкова весели случки. И до последно приятели го канеха да ходи с тях по язовирите, но той отказваше“, сподели баба Лалка. Възрастната жена 40 години е била тъкачка в местното текстилно предприятие. Цял живот двамата с дядото са и запалени туристи.
„Минавахме два пъти пеш през Балкана, за да стигнем за панаира в Пловдив например. Всеки петък и събота вървяхме до хижа в планината, където той ловуваше с приятели, а аз готвех за компанията. Болници не знаем, доктори не виждаме, пием си билки и това беше, но ето – нещастието се случи и сега съм самичка“, тъжна е Лалка.
Въпреки мъката по мъжа си тя и сега става рано – в 5,30, както цял живот са правили двамата. „Според мен дълголетието ни се дължеше на строгия режим на живот. Освен това никога не сме прекалявали с храната. Още от деца си знаехме – каквото има, това се яде. Никога не сме си позволявали много месо или пакетирани храни.
Аз и сега така живея – каквото си отгледам – доматки, краставички, това-онова от пазара, много не съм лакома. Но дядото ми липсва. Само той. Това другарчето да си отиде от теб е най-мъчно. Добре, че са децата и внуците, та малко да се развличам с тях“, сподели тъжно Лалка и после допълни: „Но като се замисля, поне живяхме добре с дядото. Истински. От всичко по малко си взимахме от живота“, категорична е Лалка Цветанова от Тетевен.
Източник: plovdiv24