Мелиха среща любовта, чисти вкъщи. Връзва прибори с ластици, за да се храни. Мел е слънчево момиче от Родопите. Но зад чаровната й усмивка се крие плетеница от тежка житейска съдба, много борбеност и силен характер. 36-годишната жена може да плете и бродира без ръце, но не по собствена воля, а защото съдбата така й го налага. И тя го приема.
Мелиха Макова-Колева се ражда с увредени крайници. Тя няма нито пръсти, нито длани. Левият й крак също е деформиран. Това по никакъв начин не я отказва от живота и от желанието й да сбъдва мечтите си. Още на 6-годишна възраст Мел решава, че няма да бездейства. Зимите в родното й село Сопотот (Смолянско) са дълги. Няма много какво да се прави, тъй като снегът навън е по няколко метра.
„Времето ми не минаваше. Когато гледах другите деца, че плетат у дома, поисках и аз да се науча“, разкрива пред „България Днес“ борбеното момиче.
Така лека-полека, с много воля и упорство, Мелиха започва да се учи на трудния занаят. Русокосата девойка няма как да хване куките като нормалните деца. Затова в главата й се заражда една идея, която преобръща целия й живот.
„Започнах да поставям ластици на ръцете. По този начин закрепвам иглите. Отне ми доста време, докато се науча. В началото бях на принципа „проба-грешка“, както с всичко, което е ново. Постепенно свикнах и вече не ми е трудно“, грейва родопчанката, щом заговори за любимото си занимание.
За 30 години упоритата жена е изплела стотици терлици, дрешки, шапки, шалове, играчки и покривки.
„Първото нещо, което оплетох, беше елече на кукла. Като малка обичах да обличам играчките си с мои неща. Плета по-малки, бебешки работи, защото са по-лесни“, разказва още родопчанката.
Впечатляващото момиче успява да се пребори дори със здравната ни система и ТЕЛК и да изиска преразглеждане на издадено решение, което й отрежда 100% инвалидност без право на работа. Това тя счита за своя най-голяма победа, която й дава шанс да докаже своите възможности за трудова дейност и самочувствие на пълноценна човешка личност. Така от няколко години Мел се труди в социално предприятие към община Рудозем, което се занимава с озеленяване и изделия от родопски занаяти.
„Преди правех малки и големи родопски терлички, сувенири. Сега се занимавам повече с бродировка на ризи за носии и терлици. Много съм благодарна, че повярваха в мен и ми се довериха“, разказва с вълнение родопчанката.
Отскоро работи на цифрово-програмен автомат за художествена бродерия. След инсталирането му и краткия инструктаж от няколко часа Мел започва да изработва на него народни шевици върху бяло платно за детски, женски и мъжки ризи, торбички, родопски терлици и всичко друго, което е предвидено като артикул за търговска реализация.
В живота на Мелиха има още един щастлив превратен момент. Преди три години среща любовта в лицето на Тони. Двамата се запознават по време на екскурзия и искрата помежду им пламва веднага. Не след дълго те вдигат сватба и вече са официално семейство.
„Той ми е голяма опора и много ме подкрепя. Мечтая най-вече всички около мен да са живи и здрави, тогава всичко се сбъдва“, споделя вдъхновяващата жена.
Домакинската работа също не може да се опре на Мел. Тя без проблем чисти и подрежда у дома. Когато дойде време за хапване, не чака чужда помощ. Отново с помощта на ластици завързва ножа и вилицата за ръцете си и започва да се храни. Работи свободно с мобилен телефон и лаптоп. Дори сама обработва малка градинка пред дома си. окопава и полива цветята и зеленчуците, които отглежда с много любов.
Родопчанка плете с крака
Борбен инвалид плете терлици с краката си! Лявата ръка на 31-годишната Ася Кьорова от смолянското село Стърница е изкривена и почти неподвижна. Нейната история ви разказахме през април тази година.
Тя слага куката, която е по-дълга от обикновените, между бедрата си и си помага с дясната ръка. Изплела е стотици чифтове от топлите пантофи. За един Ася отделя не повече от два дни, а моделите си измисля сама. Повечето терлици подарява на хората, които я посетят в дома й, защото трудно намира пазар, където да ги продаде.
Източник: Днес.БГ