Дните след Архангеловден (8 ноември) са на особена почит в народната традиция. Те носят и интересното име “ Вълчи празници “ (Вучляци, Дзверини дни), а различните ритуали, които се извършват тогава, имат за цел да умилостивят вълците.
На различните места в страната ни Вълчите празници се празнуват по 3, 5, 7 или 9 дни.
.jpg)
Почитането на вълка има старинна митологична основа.
Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена.
Късни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан , Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.
Накрая останал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноември), известен като Вълча Богородица. Нейната празничност се определя от митологичния образ и реалната заплаха от вълка за стопаните и: тяхната стока.
На този ден жените строго спазват определени забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият дрехи, защото вярват, че човек, облечен с дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци; не похващат остри предмети – игли, ножици, гребен, дарак, за да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, за да не се пенят на вълците устата.
В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец – да не се отварят устата на вълците, а жените мажат с кал огнището, за да залепят устата и очите на вълка.
Друга забрана, която се е спазвала, е да не се излиза извън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора.
Ако все пак мъжът излезе извън дома, жената вдява след него 3 пъти червен конец.
Българите вярват, че вълчият вой вещае болест, глад или смърт. Сънуването на вълк също е лошо предзнаменование. Ако вълк гони някого насън, смята се, че го очакват беди, сторени му от голям душманин.
На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци, Мратиньок – останали от езическата епоха, обредно-магически практики.
Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември. В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.
Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух „Мратиняк“ – черен на цвят с перушина и големи зелени очи – така си представяли демона, който морял кокошките.
.jpg)
Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно – черна кокошка или петел – Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: „Какво колиш?“.
По-възрастната отговаряла: „Коля мратиняк“ и го заколва с думите: „Не те колим ние, коли те Мратиняка“. Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали – защото смятали, че имат различни целебни сили.
Последният ден (21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча Богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември.
Източник: За Жената