Свети Мина е покровител на сираците и бездомните, на народните лечители, знахари, войни и на хората, поели на дълъг път, закриля и жените помага им да заченат, скрепява разклатените бракове.
Имен ден на Виктор(-ия) и Минчо(-ка).
св. Мина именници: МИНА, МИНКА, МИНКО, МИНЧО, ВИКТОР, ВИКТОРИЯ, Мина, Минка, Минко, Миньо, Миндо, Минчо, Виктор, Виктория
св. Мина – 11 ноември
Кратка история на светеца
Свети Мина (също известен като Minas, Menas, Mena, Mennas) (285 – 309), мъченик и чудотворец, е един от най-добре познатите египетки светци в Изтока и Запада, поради многото чудеса които се свързват с неговите молитви и посредничесто.
Мина бил египетски войник в Римската армия, бил измъчван защото отказал да се откаже от християнската си вяра. Общата негова възпоменателна дата е 11.11 (11 ноември) или 13 дни по-късно – 24 ноември по Юлианския календар.
Неговия празник се чества всяка година в православната църква на Александрия на 24 ноември по Грегорианския календар.
В източноправославните църкви които следват стария стил или Юлианския календар също се празнува на 24 ноември.
В източноправославните църкви, които следват новия стил или обновения юлиански календар, както и в католическата църква, честването е на 11 ноември.
Въпреки, че св. Мина е по-незначителен светец в западните църкви, много историци смятат, че той е празнуват от тези църкви под името св. Кристофор, тъй като една от легендите за св. Мина твърдят, че той както и св. Кристофор са носели детето Христос.
Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. На този ден жените се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.
Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан.
Това било по времето когато в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Имало издаден от тях указ с който трябвало да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава Мина, който отказвал да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога.
Един ден св. Мина узнал от Светия Дух, че предстои голям празник в града и разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и отишъл на празника за да посее знанието Господне. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички и влязал в спор с княза.
Князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство, но всичко било безуспешно.
Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
Повече за светеца може да прочетете тук.
Произход на името Мина
Мина било неговото истинско име, според историята неговата майка го нарекла „Мина„, защото чула глас които и казал amēn (амин). Minas [Μηνας] е начина го по който той е известен в Гърция, докато в Армения и на арабски е познат като „Mīna“ [مينا].
Живота на мъченика
Св. Мина е роден в Египет през 285 в град Задар, които се намира в района на Мемфис. Неговите родители били родени му били аскетични християни, но не са имали деца от дълго време. Името на баща му било Eudoxios а на майка му Euphemia.
По време на празника на Мария, майката на Исус, Euphemia, се молела с насълзени очи пред иконата на дева Мария, да я дари Бог с дете. От иконата се чул глас който казал „Амин“. Няколко месеца по-късно, Euphemia родила момче и го кръстила Мина.
Eudoxios, управник на едно административно подразеление на Египет, умрял когато Мина бил на четиринадесет години.
На 15, Мина се постъпил в Римската армия и получил висок ранк заради добрата репутация на баща си. Повечето източници твърдят че той служил в Котуания, въпреки че според други източници той бил разпределен в Алжир.
Три години по-късно той напуска армията, решен да посвети целия си живот на Христа, и се отправил към пустината с идеята да заживее различен живот.
След като прекарал 5 години като отшелник, Мина видял в откровение на ангелите, как коронясвали мъчениците с великолепни корони, и закопнял да се присъедини към тези мъченици. Докато си мислел за това, той чул глас да му казва „Блажен си ти Мина, понеже е благочестив живота ти от дете.Ще ти бъдат дадени 3 безсмърти корони: една за твоето целомъдрие, една за твоея аскетизъм и трета за твоето мъченичесто„.
Мина в последствие отново заявил своята Християнска вяра.
След неговите мъчения в началото на 4ти век, св. Мина се сдобива с репутацията на чудотворен лечител.
Култа към св. Мина е съсредоточен в Абу Мена близо до Александрия.
Болни хора от всички краища на християнския свят посещавали този град и бивали излекувани благодарение на св. Мина, който станал известен като чудотворец.
Днес са открити много малки глинени колби и бутилки за светена вода или масло на които е изобразено името или лика на светеца, такива също се намират от археолози в различни страни около Средиземноморието като Хайделберг в Германия, Милано в Италия, Далмация в Хърватия, Марсилия във Франция, Донгола в Судан, Меолс (Чешир) в Англия и светия град Йерусалим, както и модерна Турция и Еритрея. Поклонниците изкупуват тези бутилки за да бъдат като част от семейните им реликви.
Мощите на св. Мина
Войниците, които екзекутирали св. Мина запалили тялото му и го държали на кладата 3 дни, но то останало невредимо. Сестрата на Мина подкупила войниците и успяла да отнесе тялото му. Казила се на кораб които пътувал към Александрия, където поставяила тялото на светеца в църква.
Когато времето на бдението приключило, по времето на папа Атанасий Александрийски, ангел дошъл при папта и му наредил да натоварят тялото на св. Мина на камила и да се отправят към Либийската пустиня.
На едно място близо до кладенец към края на езерото Мариот, не далеч от Александрия, камилата спряла и отказала да помръдни. Християтните приели това като знак от Бог и погребали тялото на св. Мина там.
Берберите от Пентаполис възстанали срещу градовете около Александрия. Докато хората се подготвяли да се изправят срещу тях, Римския губернатор решил тайно да вземе тялото на св. Мина с него за да му бъде избавител и защитник.
Чрезблагословията на светеца, губернатора успял да надвие Берберите и се завърнал победител. Но въпреки това той решил да не връща тялото на оригиналното място а да го вземе в Александрия.
По пътя наобратно, докато минавали край езерото Мариот, на същото място където тялото било погребано, камилата която била натоварена с тялото застанала на колене и отказала да се движи. Хората преместили тялото на друга камила но и тя също отказала да се движи. Гобернатора осъзнал, че това е волята на Бог. Той направил ковчег от дърво което да не може да се разгради и поставил в него сребърен ковчег.
Богоговение
В началото на 5 век, местонахождението на тялото било забравено. Години по-късно, овчар докато пасял овцете си на същото място, една от болните му овци паднала на земята.
Опитвайки се да я изправи тя била излекувана. Историята се разпространила бързо и много болни идвали на това място и бивали излекувани като просто лягали на земята. През това време известната дъщеря на император Зено била болна от проказа.
Неговите съветници му казали да я изпрати на това място и тя отишла. През нощта св. Мина се явил на момичето и й казал, че неговото тяло е погребано на това място. На следващата сътрин, дъщерята на императора била излекувана и тя разказала за нейното видение на слугите си. Императора моментално наредил тялото да бъде изровено и там да бъде построена катедрала. Там израстнал голям град, който бил кръстен на светеца.
Източник: sanovnikat