“Когато сме на гробовете на близките си или в храмовете, е важно да си спомняме за тях с молитва, а не просто да правим пикник. С молитвата можем да се надяваме на по-добра участ за тях, а един ден и за нас, когато се представим пред Бога”, казва отец Методи (Корчев) от храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в столичния кв. Връбница. Светата литургия ще започне в 8,30, но тези, които нямат възможност да отидат на гробовете на близките си, могат да запишат имената им за поминание в храма на панихидите от 10 и от 12 ч.
Православната църква е отредила няколко пъти в годината да се черкуваме за нашите близки, които са починали, и да раздаваме милостиня за тях. По този начин Господ заради нашата любов да опрости част от греховете им.
“Всеки човек носи грехове и се представя на Бога с тези от тях, за които не е успял да се покае. Това обаче могат да направят неговите близки, които са живи. И затова е важно повече да си спомняме за тях с молитва”, казва отец Методи, който призовава милостинята с раздаването на храната да е съчетана с молитва.
Така самите ние, живите, получаваме милост от Бога, защото раздаваме за тези, които по никакъв начин не могат да я измолят.
“Живият човек може сам да си помогне – да се помоли на Бог за здраве, за успех, но покойниците за себе си нищо не могат да измолят. Това можем да направим за тях само ние, живите”, казва отец Методи.
На Задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предишния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предишния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене:
“Бог да прости”
Източник: spomen