„Човек трябва да се съревновава само и единствено със себе си в училище и… когато порасне пак така ”, това запомних от директорката Соня Василева за цял живот на тържественото откриване на първия учебен ден в моето българско училище с изучаване на чужди езици и компютърни технологии в София. Балони, мнооого цветя, музика, песни, танци, усмивки! Чудех се къде съм попаднала!
Казвам се Джоана (Johanna K.)! Родена съм в Лос Анджелис на 6-и септември – Съединението на България. Да започна с това, че е Ел Ей абсолютно няма празничност за първия учебен ден. Дори не се носят цветя за учителите. Отиваш сутринта, облечен прилично, но не и официално, виждаш в списъка коя е новата ти учителка и кои са новите ти съученици, и… това си е един нормален учебен ден. Казвам „новата” и „новите”, защото в САЩ нямат традицията една и съща учителка да води едни и същи деца през целия начален етап. (Там началното образованието включва и 5-и клас.)
Разместват децата в различни класове всяка година, а там учителките са специализирани да водят само 1-ви клас, само 2-ри клас, само 3-и и т.н.
Израснах в Америка, но разбирам и говоря майчиния си език много добре. Всяка събота с голямо удоволствие ходех в българското училище в Ел Ей „Св.Св. Кирил и Методий” с директор Живка Костова, където освен, че си упражнявах езика, научих толкова много за българските традиции, апостолите на България, националните празници и народни песни като „Седнало е Джоре дос”.
В Ел Ей се обличаме с народни носии от шопския край за празниците. Никога няма да забравя колко интересно ми беше да видя за първи път как се прави сурвачка и наистина ахнах, когато видях, че пуканите стават не само за ядене, но и за декорация. Заради българското училище, имах 6 учебни дни за разлика от американчетата. От 4-годишна тръгнах на танци при рускиня и благодарение на нея ”по принуда” понаучих и руски, защото тя водеше класовете само на руски.
Но да се върна на темата: често казано, нямах никаква представа, че ще продължа образованието си в България, аз просто дойдох за ваканция, както и друг път сме идвали, но този път мама ме изненада: „Oставаме временно тук”. И ето ме в България, където всички хора, които срещнах през последните няколко седмици, ме накараха да се почувствам у дома си.
Хората в САЩ са много любезни и сърдечни, но там не усещам топлина в отношенията, както е в България. Даже ми струва, че хората в България се карат, когато си говорят, но майка ми се успокои, че те просто са по-темпераментни.
Попаднах в класа на най-усмихната и слънчева госпожа на света – Таня Николова. Тя ми връчи толкова много учебници и учебни тетрадки за 4-и клас, че се панирах. Не ми се е налагало да ползвам каквито и да било в американското!
За 4 учебни години в Ел Ей не са ни давали каквито и да било учебници, тетрадки или помагала. Õбикновено американците не купуват и нямат техни собствени учебници преди колежа.
Всеки учител има учебник по математика и английски и преди всеки час сканира нужния урок за деня и раздава копия на всички деца -24 , толкова е максималният брой на учениците в една паралелка. Сиреч в Америка се образоват от хвърчащи листа, но има и основателни причини. В САЩ има 2 вида училища, както и в България: безплатни обществени и частни, които се самоиздържат. Идеята за универсално и безплатно образование е, че ако накарат учениците да си купуват учебниците, това ще е спънка в образователния процес.
Друга причина е, че образователният материал се развива всяка година, а учебниците си стоят понякога с години със старото съдържание. В последно време технологията ни позволява да получим много по-пресни знания онлайн и учителите предпочитат да изнесат материала устно в клас. Там често се учи и от компютри, има огромни кабинети, оборудвани с копмютри. Друга причина може да бъде и самият учител, който не може да обясни на учениците си съдържанието на учебника, защото и той самият не разбира начина, по който е изложен материалът. Изглежда, че причините, американците да нямат учебници са чисто материални и практични.
Още не мога да се нарадвам на униформата на нашето училище! Толкова е красива поличката в шотландско каре! И фишу сложих за први път. Там нямах униформа.
Не знаех, че в българските училища има нещо като ресторанти за прясно сготвена храна (стол). В САЩ си имаме чанта за храна и родителите ни я пълнят от сутринта за целия ден.
Видях какво е бележник и лична карта. Там няма в началните класове.
А относно мечтата ми да бъда част от мажоретен състав, понеже съм добра в гимнастиката… се сбъдна в България. Оказа се, че залата в Ел Ей е на цял час с кола от нас в едната посока, и нямаше как да ходя. Дори не можете да си представите колко се изкефих (вече употребявам и жаргон на български), когато разбрах, че моето собствено учиище- 54-то СОУ- ще сбъдне американската ми мечта- да бъда мажоретка.
Сравнявайки българската и американската система установих, че единственото еднакво нещо е математиката, но от баба ми знам, че тази наука е напълно еднаква навсякъде по света.
Бях много притеснена дали ще имам нови приятели, че моите останаха в Ел Ей и държим само онлайн връзк, но още от първия учебен ден видях колко приятелски са настроени децата от моя клас. Даже ме разбират.
И накрая ще ви помоля да не се смеете на моя български с акцент и леко чепат словоред, защото аз пък ще се смея на вашия английски.
Пожелайте ми успех в България!
П.С. Написано с помощта на мама.
Източник: epicenter