– Г-н Радев, темата за рецесия отново е на дневен ред. Доколко сериозно ще бъде засегната Европа? Разполагат ли европейските финансови институции с ефикасни инструменти за предотвратяване на икономическа криза?
– Добър въпрос. И много актуален. Защото все още малко хора се замислят какво ни чака утре. Световната икономика се характеризира със своето циклично развитие. Тя се движи по своеобразна спирала, в която се редуват периоди на растеж и на спад. Периодът на растеж премина и сега следва спад, който ще продължи поне няколко години. Добре е светът да се подготви за по-лоши времена.
Водещи анализатори разкриха голяма тайна около Мая МаноловаБитката за София ще бъде много трудна. И Йорданка Фандъкова, и Мая Манолова имат изявени качества. Ф…Sep 8 2019vijti.com
За съжаление, сме свидетели на политики и действия като търговските войни между САЩ и Китай, между САЩ и ЕС, предстои Брекзит в твърд вариант, никнат нови военни конфликти навсякъде по света. А това са все неща, сътворени от неразумни лидери или правителства, които не виждат по-далече от пъпа си. Защото тези глобални човешки глупости ще увеличат значително размера и скоростта на икономическия спад. За жалост, малките страни като България не могат съществено да повлияят на тези процеси. Но могат да се подготвят своевременно и да намалят негативните последици за себе си.
Всъщност не всеки икономически спад води задължително до криза. Преди нея има две предшестващи фази на спад. Първата е стагнацията – лек и не особено продължителен спад, който обикновено бързо изчезва, но е индикатор, че нещо не е наред. Когато този спад обаче се увеличи и продължи повече от две последователни тримесечия, тогава навлизаме във втората фаза – рецесия. Нейната средностатистическа продължителност е около една година, но през този период може да причини много поразии. Едва когато икономическият спад се задълбочи и силно увеличи размера си, можем да говорим, че кризата е настъпила. Засега светът е все още в ранен стадий – лек спад на растежа в трите колоса САЩ, Китай и ЕС. Но в ЕС все по-осезателно се чувства този стадий. Някои големи държави вече са в рецесия /Италия/, а други – в стагнация /Германия/. Вероятно този процес ще се задълбочава.
Едно е сигурно. Съюзът като цяло по-леко ще понесе икономическия спад, отколкото отделните държави членки, ако не са част от този съюз.
ЕС разполага със сериозни инструменти, с които може значително да намали размерът на евентуалните щети. Прилага единна икономическа политика извън себе си, в това число търговска и митническа, и е в състояние да защити интересите си много по-успешно от всяка отделна съставна държава. Притежава финансови инструменти -мощни парични фондове и механизми за преодоляване на по-значителни икономически сътресения. Създаденият наскоро Банков съюз фактически представлява система от механизми, правила и мерки за противодействие на мащабни кризи. Надявам се, че ще бъдат правилно употребени.
В България засега ситуацията изглежда доста по-оптимистична. Няма нито стагнация, нито рецесия, да не говорим за криза. Нямаме спад – обратно за полугодието отчетохме добър икономически растеж от 3.5%. Очакванията са за цялата година растежът да е между 3% и 3.5%. Което изглежда много добре на фона на случващото се навън. Но в никакъв случай не трябва да ни успокоява, защото влошаващата се външна среда неизбежно ще се отрази и в България. Първата черна врана вече се появи -индустриалното производство навлезе в стагнация. Последните няколко месеца производството се сви, новите поръчки са по-малко, износът намалява. Така че време за губене няма – превантивни мерки трябва да се вземат незабавно.
– Какви са най-големите рискове пред българската икономика и какви мерки бихте препоръчали да се вземат за да се предотвратят по-сериозни трусове?
– При свиващи се външни пазари, най-големи поражения ще понесат предприятията, произвеждащи продукция за износ. На тях задължително трябва да им се помогне. Колкото до превантивните мерки бих посочил само няколко, които според мен са важни и биха могли да помогнат.
ПЪРВО: Съществува един глобален фактор, който пряко влияе върху развитието на икономиката. Това е политическата стабилност на страната. Изгуби ли се тази стабилност, появи ли се политическа криза, икономиката неминуемо се забавя.
И ако това забавяне съвпадне с отрицателната фаза на икономическия цикъл, в каквато се намираме сега, поразиите ще са двойно повече. Така че политиците ни да си опичат ума и да не си позволяват самоцелно да поставят личните си и тяснопартийни интереси над националните.
ВТОРО: Както държавата, така и бизнесът и домакинствата трябва да изработят своите превантивни антикризисни стратегии.
На ДЪРЖАВНО равнище:
При изготвянето на бюджета за следващата година да се заложи нулев дефицит.
Да се предвидят реформи в бюджетната сфера, които да оптимизират и намалят раздутото финансиране на бюджетните системи – министерства и ведомства. Да се намалят публичните разходи чрез ефективност и контрол върху всеки похарчен лев.
Да се поддържа високо ниво на Фискалния резерв, който е естественият буфер при настъпване на неблагоприятни времена.
Да се положат максимални усилия за усвояването на 100% от средствата по европейските фондове.
Реално облекчаване на бизнеса и държавна подкрепа за излизането му на нови пазари.
Разширяване и увеличаване на стимулите за нови инвестиции.
Повишено внимание и комплексен контрол от банковия сектор при отпускане на нови кредити. Реална оценка за възможностите на кредитополучателите да обслужват задълженията си при влошена икономическа среда.
На ФИРМЕНО равнище:
Подготовка от свиване на производствените обеми при нужда, включително до санитарен минимум. Гъвкаво работно време, намален работен ден, четиридневна работна седмица, продължителни отпуски и други подобни.
Ограничаване на непроизводствените разходи и заделяне на финансов ресурс, с който да се посрещнат и намалят отрицателните ефекти от евентуална рецесия или криза. Защото със сигурност външното финансиране ще бъде сериозно затруднено.
Преструктуриране на производствените програми и там, където е възможно, ориентиране към нови изделия, търсени от трети пазари /извън ЕС/.
На равнище ДОМАКИНСТВА:
Изготвяне на разумен семеен бюджет съобразен с възможно влошаване на външната среда. Отлагане на някои скъпи покупки /жилища, коли…/ за по-добри времена и създаване на финансов резерв – бели пари за черни дни.
Квалификация и преквалификация – придобиване на нови знания и умения подходящи за дейности с нов по-широк пазарен дял.
В крайна сметка, ако се подготвим добре и навреме, няма да допуснем криза, а евентуалната рецесия ще преодолеем по-лесно и без особени щети.
– Това, че българка оглави МВФ може ли да донесе реални плюсове за страната ни?
– Разбира се. Това е един невероятен успех както за Кристалина в личен план, така и за България. Аз още не мога да повярвам, че това се случи. Българка, шеф на МВФ! На тази огромна световна финансова институция, в която членуват 189 държави и която оперира с финансов ресурс от около един трилион долара. Институция, която най-общо казано се грижи за икономическото и финансово здраве на света. Институция, която притежава най-мощния експертен потенциал за анализи, прогнози и решения на всякакви икономически и финансови проблеми на макроикономическо ниво. Нейният управляващ директор е една от най-влиятелните личности в света. Няма важен икономически или финансов въпрос от глобален характер, който да не се съгласува с Фонда или да не се вземе становището на управляващия директор, т.е. на Кристалина отсега нататък! Самата тя явно е много високо оценена от лидерите на световната финансова общност, защото директорският борд на Фонда промени устава на МВФ само и само да допусне кандидатурата й. Браво на нея. Този неин успех носи голям престиж на България. Питате за плюсове. Ами да, има, и то не само престиж. Разбира се, не бива да очакваме някаква специална финансова изгода. Но на дипломатическо ниво толкова влиятелна личност би могла да помогне в много посоки. Само да не сме много гласовити, защото прекалената публичност може да попречи на всяка дипломация.
– Ще бъдем ли приети в чакалнята на еврозоната – ЕRM II през октомври? Готови ли сме вече?
– За ЕRМ ІІ сме готови много отдавна. Миналата година от ЕС ни поставиха допълнителни изисквания и условия. Приехме ги и ги изпълнихме и тях. И не толкова защото някой ги изисква, а защото всички те са важни и полезни за страната. Вярно, приемането ни се забави, но аз го отдавам на смяната на всички ръководни органи на европейските институции. Нов европейски парламент, нова Комисия с нов председател, ново ръководство на Европейската централна банка /още не встъпило в длъжност/, чието становище по нашето приемане е определящо. И понеже не виждам причина да ни измислят нови условия, без да изпаднат в грубо нарушение на действащите европейски закони и правила, мисля, че до края на т.г. това членство ще се случи.
Муравей Радев е български политик, един от най-авторитетните български икономисти. Министър на финансите в правителството на Иван Костов. Завършил е Икономическия университет във Варна. Муравей Радев е член на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1990 г. Народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. В правителството на Иван Костов е министър на финансите от 1997 до 2001 г. През 2004 г. е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ).
Източник: марица
Помните ли финансовата криза отпреди 11 години: Няколко финансови балона, които се надуват в моментаПомните ли финансовата криза отпреди 11 години? Много е вероятно това да е „избледнял спомен“ за вас…Aug 24 2019vijti.com