Щедростта си има име – вече няколко години артистичното семейство Мария и Красимир Слабакови осигуряват безплатно хляб на своите съселяни от село Фазаново, община Царево, където живеят постоянно.
Художниците са в България от 5-6 години, след като 27 години са живели и работили в САЩ. Разказват, че заимствали благородното начинание от Америка, където дама всяка събота пече и раздава на свои съседи по един хляб, завит в хартия с нейното име.
Тогава и взимат решението, че докато могат, ще дават на своите съселяни по един хляб седмично. Обещахме си да даваме по един топъл хляб на хората около нас и защото в момента имаме тази финансова възможност да го правим, пояснява Мария.
История за орхидея, 5 лв. и едно малко момиченце с огромно сърце, която ще разчувства дори най-коравите от васЗатрупани сме от новини за инциденти, негативна и трудно смилаема информация. За щастие има и „други…Jan 27 2019vijti.com
Поръчват хляба в частна фурна в Царево и го носят на съселяните си топъл, като на няколко много възрастни хора дават и по два. „Заложихме си го като заклинание и дано успеем да го изпълняваме възможно по-дълго време“, казва Мария.
В началото съселяните им ги гледали неразбиращо, в много случаи и странно, че някой им дава хляб без пари. Постепенно с времето хората свикнали. А и всеки път, когато носиш хляба, се чувстваш изчистен, доволен, разказва Слабакова.
Радостта идва и от факта, че хората вече те очакват и подозрението в очите им е заменено с благодарност и доброта, допълва тя. Постепенно и съселяните им започнали да отвръщат на жеста на Слабакови – чакат ги пред портите и им подават ябълки, яйца, тикви. Изпитваш гордост, че със своя жест си провокирал в своите съседи също желание да дадат на някого нещо и постепенно тези жестове сближават хората, обяснява Мария.
Жителите на село Фазаново по документи са около 30. През зимата Слабакови раздават по 40 хляба, а през лятото стигат и до 65. За празника на селото, чийто патрон е Света Марина, семейството художници поръчва 80 хляба, които раздават допълнително с курбан, осигурен от друг техен съселянин.
Максима за Слабакови е, че в България не трябва да има хора, които да ровят за храна в кофите за боклук. Ние сме житницата на Балканите и е грях да има наши сънародници, които да нямат на масата си хляб, допълва Мария.
За да увеличат броя на хляба, който дават и за да могат да го осигуряват вече ежедневно, Слабакови правят няколко успешни опита да привлекат към каузата си и други хора. Започват да опаковат хляба с „вестник“ „Амбалаж нюз“ – Фазаново, за който има абонамент, но вместо в лева се заплаща в брой хлябове. Така всеки, решил да се „абонира“ за вестника, предоставя на фурната необходимата сума – за годишен абонамент за 52 хляба, а за шест месеца – за 26 броя.
Срещу 5 хляба пък всеки може да рекламира във вестника, като този хляб се раздава допълнително с хляба на Слабакови. Във вестника се поместват информации за селото, последните значими новини от региона, информация за църковни и национални празници и годишнини, като задължително завършва с готварска рецепта.
В осъществяването на идеята си Слабакови намират поддръжници, като един им подарява принтер, друг – книжка с рецепти, трети помага с редактирането и така, твърди семейството, ставаме все по-задружни. С подкрепата на сина им Стефан закупуват екологични, изработени от бамбукови фибри, разградими чаши, които са с надписи на няколко езика – „Осигури хляб“, като приходите от продажбите отново се вкарват в сметката за хляба.
Източник: лупа
Усещах, че тази любов ще ме погуби, но все пак я допуснах в живота си и сега търпя последствиятаУсещах, че тази любов ще ме погуби. Знаех, че краят няма да бъде щастлив и въпреки всичко я допуснах…Jun 12 2019vijti.com