Когато преди много години срещнах Георги, бях убедена, че той е мъжът на живота ми. Връзката ни се разви с главоломна бързина и след няколко месеца се оженихме. Година по-късно родих първото си дете, а след още три в семейството ни се появи и дъщеря ни Валерия. Животът ни течеше спокойно и планирано: аз се занимавах с възпитанието на децата, а съпругът ми работеше. Нямаше време да скучая, тъй като близките ми заемаха цялото ми жизнено пространство. Един ден, точно преди новогодишни празници, получих от Георги неочакван подарък – билет за санаториум. Почивката беше за седмица и само за мен. Мъжът ми каза, че заради служебните си ангажименти няма да може да ме придружи, а децата решихме да оставим под надзора на майка му. Първата вечер в ресторанта на санаториума прекарах сама. Не обичам шумните компании и за щастие имаше малко посетители. Когато на следващия ден обаче администраторът доведе на масата ми скромно облечен мъж, въздъхнах разочаровано. Съседът ми се стори скучен, освен това си носеше вестник, което ми напомни неприятния навик на съпруга ми да чете на масата.
Имат ли край паденията? Личната трагедия на родните президенти – политически провали и ожълтен живот*Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната с…Dec 22 2018vijti.com
На другата вечер непознатият дойде с букет цветя, поздрави ме и се представи за Митко. Малко по-късно разбрах, че първото ми впечатление за него е било напълно грешно. Строител по професия, Митко беше невероятно ерудиран и възпитан човек. Тази нощ не можах да заспя. Мисълта, че си позволявам да флиртувам с чужд мъж, не ми даваше спокойствие. Преди да заспя, твърдо реших, че от утре няма да общувам с него. На следващата сутрин той ме покани на разходка край езерото и неочаквано за самата мен, бързо се съгласих. А там, на брега на езерото, Митко изведнъж стисна силно ръката ми и нежно я докосна с устни. Седмицата мина неусетно и настъпи време да се прибираме у дома. Преди да се разделим, очарователният ми компаньон ме погледна в очите и отрони само една дума: “ Обичам те!“ Вкъщи бях възторжено посрещната от щастливото си семейство, на масата ме очакваха разкошни ястия и съпругът ми, който си бе приготвил новия вестник. И ето че настъпи и новогодишната нощ. Малко след като часовникът отброи 12 удара, мобилният ми звънна.
Вдигнах слушалката и от другата страна се чу: “ Обичам те!“ Притиснах ръка към лицето си и изведнъж почувствах топлина и доброта. Добротата на онази единствена целувка. Оттогава всяка седмица двамата се чувахме по телефона. Не можех да си представя живота без нашите кратки и задушевни разговори. Децата, вечерите, вестникът и съпругът ми, който внезапно стана мрачен и безразличен към мен – всичко това ми стана чуждо. Така изминаха осем години. Веднъж Митко каза онова, от което най-много се страхувах: “ Знам, че не можеш да напуснеш семейството си, но докато съм жив, ще те чакам. Един ден, точно преди Коледа, с нетърпение очаквах следващото му обаждане, но той не ми звънеше. След няколко мъчителни часа загубих търпение и набрах номера му. От другата страна вдигна непозната жена и щом чу гласа ми каза: “ Вие ли си Наталия? Митко вече не е сред нас. Аз съм сестра му. Преди да почине той ми даде номера ви и поиска да ви съобщя, че не се е отказал от вас. Помоли да му простите. Каза, че ще разберете.“ Леко вдигнах ръка и я сложих на лицето си. И изведнъж почувствах топлина и доброта върху мократа си от сълзи буза.
Източник: Лична драма
Таксиметровият шофьор ми даде всичко, от което се нуждаех: За пръв път от много години се почувствах красива, желана и щастливаС Габриел се оженихме, когато и двамата бяхме на 23 години. Вярвах, че ще бъдем завинаги заедно, но …Aug 26 2019vijti.com