Шампоан от български зелени домати се правел преди време в Германия. Години наред зеленчукът се изнасял с тонове за тамошно козметично предприятие, но след разпада на ТКЗС-тата експортът секнал.
Ценната суровина се изкупувала от района на Чешнегирово. Любопитната история разказа Костадин Радков – потомствен фермер и производител на различни зеленчуци в Чешнегирово, пише „Марица“.
На 55 декара той и семейството му отглеждат няколко вида пипер, домати, зеле, пъпеши, зелен лук и др. Плътно до него в бизнеса са съпругата и синът му. Фамилията бе домакин на открит ден на тема „Добри производствени практики и правилна растителна защита“.
Най-големите абсурди по времето на соца преди 1989 г., за които младите даже не са чувалиА вие спомняте ли си времето преди 1989 година? Как всеки от нас мечтаеше да се разходи по широкия с…Nov 13 2018vijti.com
Няма да забравя прочутия немски шампоан „Голд“, който се правеше от зелени домати, които гледахме с хиляди декари. Още е пред очите ми неговата картинка. Бях дете на 8-9 години и помагах на баба ми при беритбата на доматите.
Тогава тя работеше в бившето ТКЗС, отделно всяко семейство можеше да си гледа домати на акорд (дейност по предварително споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето <210>).
Германците бяха толкова доволни от нашите зелени домати, че за една Коледа бяха изпратили за подаръци няколко кашона с шампоан и за всяко семейство от селото имаше по два броя, спомня си Костадин Радков.
Костадин Радков
За разлика от сега през онези години не е имало проблем с реализацията на продукцията. Освен за Германия нашите домати заминавали и за бившия СССР. За западната страна се изпращали само зелени, а за Съветския съюз заминавали полуузрели – с т.нар. червена звезда в основата.
Сега е обратно – трябва да се борим с вноса. Вносните зеленчуци се продават на по-ниска цена от българските, поради което сме принудени и ние да намаляваме цените.
В тази връзка бихме искали правителството да прояви разбиране и да регулира пазарите, както и да ограничи вноса, който убива българския производител. Съгласен съм, че без внос не може, всички производители заедно не можем да изхраним България, но вносът трябва да е контролира.
Още повече че през зимата метеорологичните условия не предполагат масово производство.
Но ако се създадат добри условия, младите хора, вместо да ходят навън, да стават чираци и да се отделят от семействата си, ще остават тук, ще имат по-добро бъдеще и нещата като цяло ще тръгнат по-добре, категоричен е Радков.
Той е сред малцината земеделски производители, който няма и лев кредит. Не е усвоил и европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони. Всичко постига със собствени средства, а част от печалбата реинвестира в стопанството.
Субсидиите за зеленчукопроизводството са нищожни
Средствата стигат само са едно оране и чизеловане на площите. А себестойността на декар от сеитбата до брането, с включени торове, препарати и други необходими производствени консумативи, излиза от 800 до 1000 лв. на декар. Оттам нататък всичко зависи от природно-климатичните условия.
Тази пролет беше много лоша, имахме много дъждове. Наложи се да направим много допълнителни разходи, основно за препарати за растителна защита. Някои площи бяха залети с вода. На част от пипера листата окапаха, другия успяхме да го спасим. Мога да кажа, че засега смогнахме с болестите и се надяваме да няма повече аномалии с времето, за да можем да продължим напред.
Костадин Радков почти целогодишно осигурява работа на 10 до 15 души. В зеленчукопроизводството има много ръчен труд. Като цяло земеделският труд е тежък. Не е като приказката „Бодни пръчка, пийни винце“, иска се постоянство и упоритост.
Кооперативите ще улеснят продажбите
Относно по-лесната реализация на продукцията фермерът препоръчва у нас да се сформират кооперативи, каквито има в други страни. По този начин всеки от нас ще знае каква култура и колко декара от нея ще отглежда.
Да има изкупвателни пунктове както едно време, защото на нас, производителите, работата не ни е да ходим по борси и пазари, за да продаваме, защото после сме неработоспособни. Затова смятам, че бъдещето е в кооперативите. Да се обединим, да даваме продукцията на едно място и да сме единни на пазара.
Ако има гарантирани пазари, сигурен съм, че хората ще се върнат към земята и ще отглеждат много повече, убеден е Костадин Радков.
Източник: Блиц
Почивката на море по времето на соца: Култови екстри, които безвъзвратно изчезнаха от българското ЧерномориеВсички още помним времената, в които почивката на море беше право и задължение на всеки българин. Пр…Aug 6 2019vijti.com