Наскоро стана ясно, че в родния град на Георги Парцалев ще бъде направен голям музей, който да съхрани паметта на комика, чието творчество е национално културно наследство. Архитектурното решение на студио от София предвижда създаване на голям културен център в Левски, който да носи името на Георги Парцалев и да обединява читалище „Георги Парцалев“, летен театър и музей. Проектът предвижда и създаване на скулптора на актьора, музей и художествена галерия, от които да се усеща духът му и величието на неговото човешко и артистично присъствие. По този повод Lupa.bg потърси сценичната партньорка на Парцалев – известната актриса Латинка Петрова, която е и негова близка приятелка. Тя е от малцината, които съхраняват съкровените тайни на звездата от Сатиричния театър. Двамата в продължение на десетилетия си партнират на сцената на Сатирата и ходят заедно по турнета из страната. Специално за Lupa.bg популярната и колоритна актриса разказа за своето приятелство с Парцалев.
Актрисата Латинка Петрова: Чувствах се точно като Бай Ганьо в самолета до Чикаго, винаги ще помня тази случкаАз имам много, ама много шантави истории със самолет. Даже мисля, че на двама, трима пилоти си остав…Jan 11 2019vijti.com
– Г-жо Петрова, зарадвахте ли се, когато научихте за идеята в Левски да бъде направен голям музей в чест на Георги Парцалев?
– Много, много се зарадвах. Парцалев отдавна заслужава тази почит. Всяка година съм в Левски на празненствата, които градът прави в чест на Парцалев. Правят се декади на комедийни спектакли, прожектират се негови филми. По време на тези мероприятия идват много хора от всички възрасти, както и много млади хора. В Левски има музей, посветен на Парцалев, но се радвам, че сега инициативата се е разширила и се говори за по-мащабен проект. Хората са горди, че имат човек, зад когото градът застава.
– Вие бяхте много близка приятелка на Парцалев, знам, че по време на вашите многобройни пътувания из България сте си обещали да се грижите един за друг.
– Аз бях много близка с Парцалев. Безкрайно го обичах и обичам заради това, че беше тип самотник, че беше един Дон Кихот, че беше човек, който всеки момент можеше да се разплаче от едно нещастие и да реагира като дете. Познавах го много добре. Обещахме си да се пазим един друг… Който пръв отлети там, горе, да пази другия долу, на земята. Като отида в черква, винаги му паля свещичка, да му е светло, да може и да ме види, да ми изпрати неизчерпаемата си енергия за живот. Той премина през живота като непораснало дете – плачеше, страдаше, по детски се вълнуваше от всичко и от всеки. Не даваше повод да се разбере какво го боли, дали е щастлив или нещастен. Почина от левкемия, тогава медицината у нас не беше толкова напреднала, нямаше такива модерни средства, които можеха да го възстановят, както сега спасиха Ламбо.
– Казвали сте, че последните дни на Парцалев били много, много тежки, бил толкова немощен… А как се отнасяте към твърденията, че е починал от СПИН, а не от онкологично заболяване?
– Не, не, никакъв СПИН. Той си отиде от левкемия. Самият Парцалев беше разстроен от слуховете тогава през 1989 г., че има СПИН и ми показа изследванията, според които не е болен от СПИН. Ходех при него всеки ден в Правителствена болница. Той си слагаше чавки за присъствия и отсъствия и ми викаше: „Лотье, ти нямаш един ден отсъствие!” Накрая толкова беше отслабнал, че златните му пръстени падаха и той си ги държеше в джоба на пижамата. Много се измъчи накрая милият. Казваше ми с неговия мек говор: „Лотье, в съседната стая е патриархът! Божи човек, пък и той в болницата, от жлъчка заболял, как е възможно?!” Все намираше да се шегува с нещо.
– Тъжно ли му беше, че е самотен, че няма семейство?
– В разговори, когато сме се прибирали от някакви концерти и аз винаги го возех с колата, тъй като той никога не караше, Парцалев ми казваше само това, че Бог го е наказал да няма деца, да бъде сам и вкъщи никой да не го чака. „Лотье, Бог ми даде всичко, защо ме лиши от най-важното – да имам едно малко Жоржче, да му дам името, да му сложа едно цилиндърче, да го облека.” Страданието му беше огромно, че няма деца. Човек по някакъв начин трябва да усети тази болка. Знам, че той искаше да осинови дете, но обстоятелствата бяха такива, че не му дадоха. Парцалев се надяваше, ако не той, то поне сестра му Теодосия да осинови момченце, но тя не пожела. Пацо обожаваше остроумията на малките.
– Вие реагирахте много емоционално преди години, когато в телевизионно интервю Георги Калоянчев каза по адрес на покойния си колега и приятел, че е бил гей и не е обичал децата.
– Много ме заболя от думите на Калоянчев. Понеже познавах болката на Парцалев, не можех да не реагирам на такива шамари. Калата не е бил лишен от нищо, даже съдбата му е изсипала, изсипала с шепи дарба, талант. Той изигра блестящи неща, които дано да са филмирани, дано поколенията да се учат от него. И досега не мога да проумея защо в заника на живота си каза това за Парцалев. И тогава и сега смятам, че в нашето малко семейство България трябва да сме по-толерантни към хора като Парцалев, които минават като метеор и светват с неотразима светлина. Аз оневиних Калоянчев само заради старостта и болежките му. Но бих искала по-толерантно да се разделяме с хора, за които сме казали, че ги обичаме, че са наши приятели, че рамо до рамо сме градили един театър. Непочтено и неморално е да се ровим в бельото на хората.
Трябва малко повече да си чел, трябва да познаваш биологията, трябва да познаваш нашето раждане с всичките хормони. При някои преобладават едни, при други – друг вид. Не само че заставам зад тези хора, но по някакъв начин винаги им състрадавам, когато грубияни скачат срещу тях, мъжкари, мачовци налитат да ги бият. Моля ви, в основата е интелектът. Тези хора трябва да живеят. Грешката не е в тях. Съвсем друго е, когато се прави шоу и хората се забавляват и някой иска да си прави реклама. През 21 век въобще нямаме право да заставаме на пътя на тези хора, които също трябва да пазят своето достойнство. Има десетки политически лидери по света, които са гейове, но това не пречи да са добри политици. Имам много такива приятели, които ме смайват с чувството си за хумор, с интелекта си, те са много четящи. Вероятно нещо сложно става в този организъм и Бог дава много повече душевност и прозрения, те тълкуват нещата, те плуват в други светове. На мен тези хора са ми много, много любопитни. И защо да не ги опознаем.
– Какъв ще запомните Георги Парцалев като приятел и сценичен партньор?
– Парцалев беше духовен аристократ, джентълмен към жените. Той беше мъдрец, четеше много, знаеше много. Неговият Дон Кихот продължи да се бори през целия живот с вятърни мелници. Но не спираше да се усмихва… Той беше безкрайно добър човек. Някои хора го използваха. Той осъзнаваше това, но никога не отмъщаваше. Беше душата на компанията и плащаше всички сметки. Беше широко скроен човек. Бих искала по-често да си спомняме за Георги Парцалев. Той даде много на България.
Източник: Лупа
И това ако не е позор: Превърнаха дома на великия Георги Парцалев в място за нетипични забавленияДомът на големия Георги Парцалев заприлича на зандан! Вместо да бъде музей, домът на великия Георги …Jan 31 2019vijti.com