Не съм боледувал цял живот, лекувам сърцето с мед и лимони
„Не съм боледувал цял живот. Сега, на 106 години, малко ме ядосва единият крак, но колкото повече го мажа, толкова повече ме боли“. С тези думи започва разговорът ни със 106-годишния бай Георги Георгиев от пловдивското село Бенковски. Фронтовакът се бори за най-възрастен българин, като основна конкуренция засега е година по-възрастният му колега бай Неделчо от Свиленград. „Изял съм стотици прасета, телета и агнета. Гледал съм по 10 прасета и всяка Коледа съм клал по едно заедно с теле. Не съм се лишавал от нищо. Цигари само не съм пушил, а вино и ракия съм пийвал по малко“, споделя още столетникът, който все още чува и вижда добре и сам отглежда домати и краставици в градинката си за свежа салата, както и няколко „щастливи кокошки“.
Разказът на този дядо ще ви трогне: Животът в обезлюдените села на Северозапада е труден и тъженВъзрастен мъж от село, дошъл в Монтана да си купи лекарства, сяда на пейка в централната градска гра…Jun 2 2019vijti.com
Една от тайните за дълголетието на дядо Георги се крие в стриктния режим, който десетки години наред спазва. Става всяка сутрин в 7 ч. и закусва. Обядва в 12 и ляга на следобедна дрямка до 15 ч. Вечеря не по-късно от 18 ч. и в 1 9 ч. вече е в леглото, където гледа новини и заспива.
„Храненето задължително е по часове. Кръвното винаги ми е било нормално и не съм страдал от него никога. И още нещо много важно – на злото отвръщам с добро“, казва още пред вестника пенсионерът, за когото се грижи неговата снаха д-р Красимира Велева след кончината на единствения му син.
За да не боледува цял живот и на здравето му на 106 години да могат да завиждат и млади хора дори, дядо Георги има още няколко малки тайни.
„На година изяждам поне по 200 лимона и една тенекия с мед. С тази рецепта излекувах сърцето си преди години и „двигателят“ ми стана още по-добре работещ и отпреди“, казва дядото.
Вековникът има и друго скрито оръжие, появи ли се кашлица през студените зимни месеци. „Пия две филджанчета с ракия, мед и захар и я ликвидирам веднага. Гарантирано е излекуването“, споделя столетникът, който с годините се е превърнал и в народен лечител.
За некоронованата титла на дядо Георги спомага и целебната му рецепта за лечение на перде на очите, от което самият той по-рано също се излекувал.
„В 200 г вода се слага лъжичка разтопен мед. Взимаш от сместа една капачка и я допираш до окото“, споделя пред „България Днес“ лесната и ефективна рецепта, която дала невероятен резултат при упорито използване за два месеца.
През целия живот бай Георги е бил или в армията, или овчар, или градинар. Каквото и да е работил, то е било свързано с много динамичен живот и ходене пеша. Както и с разминаване със смъртта по време на Втората световна война.
„На фронта носех лекарства на фронтоваците в окопите. Един път германците се бяха маскирали и направили засада.
Започнаха да стрелят и оцелях като по чудо. Оставих конете и каруцата и започнах да бягам. Още ми е пред очите как германците убиваха наши войници с откоси. Беше страшно – трупове, кръв, стенания“, спомня си отлично 106-годишният нашенец и добавя, че никога не е мислил, че ще бъде убит.
На фронта освен да носи лекарства Георгиев бил и готвач. Там приготвял често доматена супа, която нарича „френковица“.
Бай Георги сам се оправя с градината и дървата. Цепи някои от тях за подпалка, други оставя по-дебели за горене. Складира ги под стълбите и оттам ги пренася към печката.
„Искам да умра тук, в тази къща. Правих я сам през 50-е години с 30 лв. заплата. Сега получавам 513 лв. пенсия. За пари не рева, имам си достатъчно, снахата също“, категоричен е оправният дълголетник.
Иска на море
Фронтовакът столетник иска близките му да го заведат на Черно море, защото никога досега не го е виждал. Има двама внуци и четирима правнуци. Самият той е израснал в многодетно семейство и цял живот не е спирал да работи.
Бай Георги пази непокътнато сакото с всички ордени за храброст и военни отличия от фронта. Придвижва се с бастун, а погледът му е изпълнен с добрина и жажда за живот.
Източник: bgdnes
Едно младо момиче: Адът се отвори със смъртта на дядо ми, сега всеки ден ме унижават, че съм беднаНикога не знаеш какво ще ти поднесе животът. Понякога може да си на върха, но понякога може за кратк…May 1 2019vijti.com