През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираше трудно, понякога и с връзки. Бананите ги чакахме цяла година, за да си хапнем на Нова Година, където Дядо Мраз ни носеше понякога и подаръци от Корекома, пише chujdozemec.com
На почти всички стоки, които се продаваха пишеше, че са произведени в България, а понякога и “Сделано в СССР”. По снимките от тогава се вижда, че хората бяха слаби, много слаби. Колбасите имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не говорим за лютеницата.
Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни върху външната си част, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество.
Спомени от соца: Беше хубаво, когато децата ни ходеха на пионерски лагер на морето за 15 лв.С цел възпитаване на колективизъм по времето на социализма се организираха летни пионерски лагери за…Jun 11 2019vijti.com
Като казвам бурканчета се сещам, че се налагаше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталният магазин винаги ми казваха “само празно за пълно, момче”.
Днес е точно обратното, българина страда често от наднормено тегло, магазините са пълни, но не знаеш какво има вътре в продуктите. Често производителите слагат нови съставки със спорни ефекти върху тялото ни, като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога през далечната 1989 година, попадахме на вносни стоки, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а днес почти на всичко пише Made in China. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да става не купувайте китайски чесън.
Също така, по времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цяла институция. На площ от 19 000 кв. м той беше най-големият на Балканите и събираше цели 120 магазина в един.
Затова и хора от цялата страна идваха в София, за да си купят модерни дрехи, да облекат детето за абитуриентския бал, да се снабдят с така дефицитните телевизор или пералня.
Няма да забравя какви големи опашки ставаха, като пуснаха телевизорите „София-81“, които за времето си бяха чудо на техниката, символ на престиж за всеки образцов дом. Та тогава се правеха списъци, даваха се номерца и чакаш, докато ти дойде редът.
Плануваните бройки все не достигаха. Беше пълно с руски телевизори, но нашите бяха много по-хубави. За перални и хладилници също имаше голям дефицит. Всичко ставаше със записвания и най-вече с дебели връзки.
Във всеки дом обаче имаше хладилник, телевизор и пералня. Тогава вървеше приказката за трите ключа. За това, че всеки българин имал ключ за кола, вила и апартамент, което си беше абсолютна лъжа.
Нашето семейство нямаше нито вила, нито кола, така и не успяхме да спестим пари с учителските си заплати за такива екстри. Имахме само един апартамент, който изплащахме повече от 20 години.
Източник: БЛИЦ
Спомени от соца: Помните ли сватбите в България по времето на Бай Тошо – уникални снимкиДа живееш на семейни начела бе немислимо не само, защото партията не е разрешавала да не се уронва с…Jun 1 2019vijti.com