На 26 април 1986 година става нещо, което светът никога няма да забрави. В АЕЦ Чернобил, Украйна се случва най-голямата атомна авария в човешката история. Най-страшните кошмари на инженери, ръководство, експерти и управляващи, се сбъдват – взривено е атомното ядро на единия от реакторите и то започва да пръска смъртоносна радиация, не само на територията около централата, но и над цяла Европа.
Мнозина умират почти веднага, застрашени са животите на милиони, а 30 години по-късно последствията от атомната авария продължават да се усещат, броят на погубените животи заради радиационния облак вече са десетки хиляди.След аварията в Чернобил генерал Добри Джуров забранява на войската да се храни с прясно месо и зеленчуциНа 26 април 1986 г. гръмва атомната електроцентрала “Ленин”, разположена край град Чернобил, Украйна…Apr 29 2019vijti.com
Но ако трима смели мъже не са се намесили няколко дни след катастрофата, погубените животи щяха да бъдат МИЛИОНИ.
10 дни след аварията в Чернобил, инженерите разбират, че всички сме поставени пред нова, много по-голяма и фатална заплаха – експлозия на ядрени изпарения.
Охладителната система на реактора се е повредила и се оказва, че сега под горящото ядро се е формирал огромен воден басейн. Без възможност да се охлажда, е било въпрос на време (и то на кратко време), докато това радиоактивно ядро да се превърне в лава, която да стопи всички бариери под себе си и да достигне до басейна с вода.
Ако това се случи, се получава експлозия, изстрелваща огромно количество радиация право към небето, разпростирайки я над Европа, Азия и Африка.
Експлозията има силата да разруши и останалите реактори в централата, причинявайки трагедия в ужасяващи размери – унищожението на почти цяла Европа.
„Експертите ни проучиха ситуацията и пресметнаха, че ако подобна експлозия се случи, силата ѝ ще се равнява на от 3 до 5 мегатона. Минск, който е 320 км. от Чернобил, щеше да бъде изравнен със земята, а целият континент Европа щеше да стане негоден за живот.“, разкрива един от специалистите, които са били на място.
Единственият начин, да предотвратят този ад и смъртта на почти цялото европейско население, е да изпратят екип под ядрото, който да отвори ръчно шлюзовете на басейна и да източи водата. За целта специалистите решават, че са нужни трима доброволци, които добре познават подземията на централата. Има един проблем – тримата човека, които ще слязат долу, са обречени на смърт. Под горящото ядро има толкова радиация, че тримата ще бъдат мъртви до седмица (в най-добрия случай).
Но трима изключително смели доброволци се съгласяват да се гмурнат в басейна под ядрото, за да източат водата и така да жертват себе си, за да спасят милиони други животи, най-вероятно и нашите.
Техните имена са Валери Безпалов, Борис Баранов и Алексей Ананенко. Може би не сте ги чували никога, но на тях дължим животите си днес. По време на съвещанието, в което събират работниците, за да поискат трима от тях да отидат на тази смела и самоубийствена мисия, Ананенко, Безпалов и Баранов започват да се изправят един по един, за да заявят готовността си да помогнат.
Казват им, че могат да се откажат по всяко време и не са задължени, но Ананенко отговаря: „Как мога да откажа, само аз знам точно къде се намират изпускателните шлюзове?“
Така тримата се впуснали в едновременно спасителна и смъртоносна мисия. Били оборудвани с фенери, чиито светлини угаснали. Те останали да работят в пълен мрак, а всяка минута под тази вода, ги приближавала към гибелта им. Мъжете не се предали и продължили да опипват тръбите в тъмнината. Останали под водата по-дълго, отколкото е трябвало, но накрая успяват да отворят шлюзовете, които биха могли да спасят милиони хора. Басейнът започва да се изпразва.
Когато тримата мъже са излезли на повърхността, когато задачата е била изпълнена, сътрудниците на АЕЦ и войниците са ги посрещнали като герои, каквито са били в действителност. Твърдят, че хората направо са скачали от радост.
През следващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода са били източени от подземието на реактора на четвърти блок.
Когато разтопеното ядро на реактора си е пробило път към резервоара, той вече е бил празен. Повторен взрив е бил избегнат.
Резултатите от анализите, направени по-късно от различни експерти съвпадат в едно: ако тройката не е влязла в басейна и не го е изпразнила – от парния взрив биха загинали и пострадали стотици хиляди, даже милиони хора. Това би изменило напълно хода на историята и би променила напълно планетата ни такава, каквато я познаваме днес.
През следващите дни и при тримата са започнали да се проявяват неизбежните симптоми: лъчева болест. През следващите няколко седмици и тримата са починали. Мъжете са погребани в оловни ковчези. Даже и лишени от живот, телата им са имали толкова силно радиоактивно излъчване.
Много герои са правили подвизи заради другите, имайки макар и малък шанс да останат живи. Но тези трима мъже са знаели, че нямат никакъв шанс. Те са се потопили там, където ги е очаквала сигурна смърт.
Техните имена са Валери Безпалов, Борис Баранов и Алексей Ананенко.Има ли мутанти в Чернобил? Факти и догадки, от които ще ви настръхнат коситеВъпросът за мутациите, предизвикани от аварията в Чернобил, не губи своята актуалност и днес. Все ощ…Nov 28 2018vijti.com
Източник: Една