Колко и какво месо да ядем? Преносно, а и буквално, това може би е въпрос на живот и смърт. Ето и коментара на д-р Георги Гайдурков: „Най-широкомащабното наблюдателно изследване в историята на медицината, което установява и описва връзката между хранителния режим и риска от развитие на заболявания, е т.нар. Китайско проучване (The China Study – 2004 г.), проведено под ръководството на д-р Т. Колин Кембъл от университета “Корнел”. Окачествено е от “Ню Йорк таймс” като гран при на епидемиологията.Кардиолози предупреждават, че хипертоничната криза може да доведе до необратими ефекти върху здраветоХипертонията, наричана още високо кръвно налягане и артериална хипертония, е хронично заболяване, пр…Mar 27 2019vijti.com
По отношение на употребата на месо резултатите са категорични и правопропорционални: колкото повече нараства неговият дял в менюто, толкова повече се увеличава заболеваемостта от дегенеративни заболявания – метаболитен синдром, диабет, сърдечносъдови заболявания, автоимунни болести, рак. Нещо повече – изследването установява, че причинен фактор за това са не само животинските мазнини в тлъстите меса или само червените меса, но и самите животински белтъчини (протеини), съдържащи се в т.нар. постни меса като птиче и риба. Специално се подчертава връзката между завишената консумация на птиче месо и риба и появата на рак на дебелото черво.
При онези участници в изследването, които избягвали червените меса (свинско, телешко, говеждо, агнешко), но редовно се хранели с бяло месо, случаите на рак се увеличавали с 300% в сравнение с онези, които не консумирали бяло месо. Изводът на д-р Кембъл е, че тъкмо протеините на месата са свързани с причините на заболяванията.
Ако се базираме на тази фактология, можем да се изкушим да направим заключението, че единственият фактор, който свързва заболеваемостта с употребата на месо, е количественият. В този случай обаче веднага можем да посочим необясними от тази позиция примери, при които цели народи са консумирали изключително или почти само месо и не са развивали описаните заболявания. Инуитите (ескимосите), северноамериканските индианци, монголците и мн. др. са се хранели преимуществено с месо. При тях ракът и другите дегенеративни заболявания, от които масово страда съвременният човек, са били практически непознати. Отговорът на загадката е изключително прост, но за съжаление, и при Китайското проучване, и при при другите масово публикувани съвременни изследвания върху корелацията между употребата на меса и заболяванията той не е взет под внимание. Този изключително съществен пропуск тотално преобръща валидността на техните изводи.
Генералната по важност разделителна линия и причината за този парадокс е термичната обработка на месото. Споменатите здрави в миналото народи са консумирали месото в сурово, главно сушено състояние. Днес редица изследвания и наблюдения потвърждават факта, че дори хищните животни, които притежават всички анатомични и физиологични механизми за безпроблемна обработка на месо, се разболяват от същите дегенеративни заболявания, както и човекът, когато са хранени с термично обработено месо (такива са домашните любимци – кучета, котки). А хранещите се със сурово месо не развиват нито едно от тях.
Познанието за тези факти може да служи като безценно практическо указание как здравословно да градираме нашите кулинарни предпочитания, както и да се ориентираме безпогрешно в противоречивия на пръв поглед поток от информация.
Най-вредната и нежелателна форма, под която можем да ползваме месата, е индустриално технологично преработената. Неслучайно и препоръката на Световната здравна организация днес е да се избягват точно тези меса (processed meat). Индустриално преработените меса, дори и суровите (сушените), са подлагани на третиране с вещества, най-токсичното сред които е натриевият нитрит (не нитрат, който също се добавя) – Е250, изписван също като нитритна сол. Тук спадат дълготрайните колбаси – салами, луканки, пастърми, сушено филе, шунка и др., както и консервираната, пушена и готово маринована риба. Важно е да се знае, че биомесо не означава без консерванти, а с разрешени консерванти, сред които е и споменатият натриев нитрит.
Най-безопасната форма, под която можем да ползваме различните видове меса, е най-древната – домашното сушене. За гарантиране на хигиената и безопасността е препоръчително предварителното шоково замразяване. Сушенето постигаме лесно и бързо вкъщи, като филетираме на тънко месото и го изсушим за няколко часа в дехидратор или фурна с вентилатор на не повече от 40 градуса. За да избегнем риска от превишаване на градусите, може да настроим термостата между 0 и 50 и да открехнем вратичката.
По отношение на видовете меса можем на първо място да се ориентираме към месо от пасищни пилета от проверен производител. На второ място са червените меса, които са по-концентрирани. Сланината е също един реабилитиран възможен избор особено за зимните месеци. Рибата трябва да е по възможност най-прясна и може да се приготвя като домашно маринована – след филетиране и потапяне за няколко часа в лимонов сок с предпочитани подправки.
Традиционното за българската кухня количество месо е около 300 грама веднъж седмично. По-големи количества са допустими за спортисти, за хора на тежкия физически труд и др.
Термично обработените меса е желателно да присъстват като празнични ястия, така, както са били в българската традиция.
Месата може да се ползват самостоятелно или съчетани на един прием със зеленчуци – сурови и/или термично обработени. Не е препоръчителна едновременната консумация с въглехидратни храни като картофи, хляб, зърнени варива (особено глутенсъдържащи). Може да се приемат и последователно, непосредствено след консумация на въглехидратни храни – по този начин те се разполагат в стомашно-чревния тракт едно след друго, неесмесени.“
Източник: 24zdrave.bgСупер подправки за здраве: Хем са вкусни, хем лекуватПодправките ухаят прекрасно и придават неустоим вкус на гозбите. Но заедно с това подправките притеж…Mar 22 2019vijti.com