На някои тази история може да се стори банална, но за мен е най-голямата ми драма.
Нямам братя и сестри, единствено дете на родителите си съм. Никога не съм била глезена, но и не съм възпитавана твърде строго.
То нямаше и за какво да ми се карат, защото бях тиха и послушна и като съвсем малка, и после в училище.
Бях много привързана към тях и избрах да кандидатствам в университета в родния ми град, защото не можех да си представя, че ще живея далеч от вкъщи.
Още в първи курс се запознах с Ивайло. Сближихме се постепенно и аз се влюбих дълбоко и пламенно. Той беше първата ми тръпка, с чисто сърце мога да кажа, голяма любов. Обичах го много, защото за мен беше готов на всичко.Обществена драма: Намразих жестоко мама, тя така и не забеляза какво ми причиняваше брат миВсеки ден от криминалните новини научаваме за жестоки изнасилвания. Най-често жертвите са малолетни …Jan 4 2019vijti.com
Той ме извади от затворения живот, който водех, преди да го познавам, направи ме по-смела, абе – с него разцъфнах. Това виждаха и нашите и настояха да ги запозная с него.
Аз обаче дълго отлагах, защото имах предчувствие, че няма да го харесат. Но в един момент вече наистина трябваше да го заведа у дома. За жалост страховете ми се оправдаха.
Още с влизането му вкъщи майка ми и баща ми буквално го подложиха на кръстосан разпит – откъде е, с какво се занимават родителите му, какво смята да прави, като завърши, какви са намеренията му към мен.
Аз стоях и се потях, цялата пламнала, и си мислех, че ако съм на негово място, досега да съм си тръгнала.
Ивайло обаче геройски издържа. Отговаряше им спокойно и с усмивка, но те не останаха доволни и когато той си тръгна, се захванаха с мен.
Един през друг ме атакуваха и ми обясняваха, че това момче не е за мен, че е от най-обикновено семейство и с него няма да съм щастлива.
Че колкото и да се обичаме, нямаме ли пари, един ден любовта ни ще си отиде, защото бедността и мизерията ще я прогонят.
Освен това бил от другия край на България и те нямало да понесат мисълта единствената им дъщеря да живее на 400 км от тях. Знаех, че не са прави, усещах го, но не намерих сили да им се противопоставя и да послушам сърцето си.
На следващия ден казах на Ивайло, че трябва да се разделим. Беше точно след сесията, в края на учебната година. Той нищо не каза. Просто ми обърна гръб и си тръгна. Във втори курс не се появи и от колегите разбрах, че се е прехвърлил да учи в София.
Душата ме болеше, а сърцето ми остана празно, но не умрях от мъка. Просто продължих напред. Малко преди да завърша, се омъжих послушно за този, когото избраха майка ми и баща ми. Не беше брак по любов, беше сделка.
На сватбата може би най-щастливи бяха те, а на мен ми беше все тая.
Днес съм на 33, имам две деца и живея с мъж, за когото съм даденост. Да, имам пари, домът ми е обзаведен модерно – чист и подреден.
Съпругът ми непрекъснато ми повтаря, че трябва да съм му благодарна до живот, че ми осигурява този лукс.
Знам, че има любовници, че харчи пари и за тях и изобщо не си прави труда да го крие. Целият град е в течение на безразборните му връзки и шушука зад гърба ми. Ако го обичах, със сигурност щях да страдам, но честно казано, не се измъчвам.
Родителите ми, като виждат какво става, не смеят да ме погледнат в очите, защото се чувстват виновни. Само веднъж баща ми ми каза, гледайки в земята: „Май не трябваше да те разделяме с Ивайло…“ Да, МАЙ не трябваше, но вече е късно.
Послушах ги и сама провалих живота си.
ЦветаДрамата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „Не ме удряй, мамо, толкова те обичам“Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому. …Dec 26 2018vijti.com